Аз съм : Драгоценни камъчета оставих : 6344 В този свят съм : Маркизата По душа съм : пазителка на тайни Думите ми в злато са... : 6415 Реверанси : 149 Довя ме вятърът тук на : 21.08.2008
Заглавие: приказка написана от Poesia Оfendido Сря 28 Юли - 1:35:46
19 юли 2010, понеделник
Приказка за Принцеса-поетеса, злата вещица и много други герои, интересна и с поука. За хора с чувство за хумор*. Приказка за Принцеса-поетеса, злата вещица и много други герои, интересна и с поука. За хора с чувство за хумор*. Имало едно време една Принцеса. Която била омагьосана. Зла фея-кръщелница я била дарила с липса на талант, но за сметка на това - с огромно желание за изява. Растяла принцесата умна и красива, но нещо все и липсвало. Един ден тя разбрала какво е то - публика! Да, обаче за да имаш публика, трябва да представиш нещо пред нея. И принцесата решила - ще пише стихове! Какво толкова, стиховете се състоят от думи, пък тя думи колко знае, ехееее... Речено - сторено. Грабнала Принцесата един остър молив, лист снежнобяла хартия и започнала да пише поезия. Всичко щяло да бъде прекрасно, Принцесата се чувствала така вдъхновена и окрилена от представата за заливащите я вълни от бурни аплодисменти, че и се искало да възпее всичко в своите поеми - дебелата си котка, стомашните си сокове, заврелите си, напиращи води, радиото, което и свирело, докато тя пише, просто всичко. И пишела ли, пишела... От време на време излизала на балкончето на будоара си и изчитала натвореното до момента на тълпата придворни, добре дресирани да ръкопляскат шумно и да въздишат артистично. Техният ентусиазъм я окрилявал и тя продължавала да пише още по-настървено. Единственото което, пропускала да забележи били тапите в ушите на слушателите и, но от високо тези неща не се виждат. Нещеш ли, един ден през царството на Принцеса-поетеса минала една зла вещица. И за беда се заслушала в стиховете на принцесата. Слушала, слушала и колкото повече слушала, толкова по-весела се чувствала. Накрая не издържала и избухнала в такъв силен смях, че тапите от ушите на придворните изпопадали. Получило се малко като в една друга приказка, където едно детенце викнало "Царят е гол!". Само че тука не било детенце, а зла вещица и не викнала "Царят е гол!", а "Принцесата пише глупости!". Сред придворните настъпил смут. Тези, които понякога забравяли тапите си за уши у дома безмълвно се съгласили с вещицата, но не смеели да кажат каквото и да е от страх. На другите им било все едно, понеже така или иначе не слушали нищо. Възлюбеният на Принцеса-поетеса бил в потрес от наглостта на вещицата. Как дръзвал някой да обиди творчеството на любимата му? Какво, като е истина? Тя Принцесата не се чувствала поетеса, само искала да разказва на всички свои поданици за нещата от принцесешкия си живот под формата на зле премерена реч и очаквала две-три ръкопляскания, нищо повече...Отгоре на всичко как смеела някаква си вещица да заклеймява като глупости най-нежните и съкровени емоции на принцесата - апетитът й и ...малката и нужда!? (Тука вещицата признала, че се е объркала. То не било малка нужда, а някакъв любовно-еротичен порив, обаче стихчето "водите ми се сгряват, сгряват се, завират и навън напират" я подвело и тя си помислила, че на Принцесата и се пишка.) Така се разгневил влюбеният в Принцесата Принц, че му идело да грабне меча си и да се изправи срещу Злото в лицето на наглата вещица! Но вместо това решил да ползва парламентьор. Ка. Парламентьорка. Веднага и изпратил един пощенски гълъб с гневно писмо по адрес на вещицата, в което възмутено описвал гадната постъпка на злото създание. Парламентьорката познавала вещицата (познавала я даже много, много добре, ъъъ...бе...много добре , но за беда - била абсолютно съгласна с нея.) Все пак решила да уважи молбата на кръвно обидения Принц и да положи всички усилия вещицата да престане да разобличава Принцесатаааа. Всичко щяло да се размине тихо и кротко, ако лакеите на Нейно Височество не бяха пожелали да блеснат в очите и. Ръководени от Храбрия Принц те решили да водят словесна война със Злото. Обаче, ъммм, един бил зает, друг си бил навехнал езика, трети бил прегракнал, та решили да си наемат един Воин на Безразличната Светлина. Той се славел със своята словоохотливост през девет земи в десета. Смелият Воин приел задачата присърце и потеглил към блатото на вещицата. Надълго и нашироко (ама на много дълго и на много широко) и разказвал как тя няма право да говори истината за творчеството на Принцеса-поетеса, понеже това много я наранявало. И залагал на изконното право на всеки да създава поезия, макар и да му липсва талант за това. Злата вещица съвсем невъзпитано го изслушала, приела неговата гледна точка и се опитала да му обясни своята. Но това така разгневило наемника, че той получил силен пристъп на логорея. Злата вещица, отново съвсем невъзпитано и злобно изслушала новата му тирада и дори в знак на недоволство му благодарила. Бедната, мислела си, че с това всичко е приключило. Но уви, съвсем не било така. За да обясня престоящите събития, може би първо трябва да направя едно пояснение - Злото в наши дни е снабдено с разни малки и напълно безобидни електронни стражи, които навременно го уведомяват кой е нахлул в тресавището му, как и откъде. И запазват всички електронни отпечатъци на гостите. Именно тези електронни стражи уведомили вещицата, че наемният воин на Безразличната Светлина е разпитвал мъдрия оракул Гугъл за нейната мрачна, бездуховна и бездушна личност, незнайно защо, след което е прокопал тунел от нейното тресавище до Кралство Лилит, където освен като наемник работел и като журналист и водел колонката за културни новини. Та точно там той решил да запознае поданиците на Кралството със хода на битката му в подробности, като отпечатал на цяла страница интервюто с вещицата. Очаквал подкрепата на своите сънародници, но те, незнайно защо мълчали. Дори и Храбрия принц и лакеите, които го били наели. Вещицата искрено се забавлявала от събитията. Само малко и било тъжно за наемника, понеже тя наистина го харесала - било и симпатично да наблюдава неговите отзивчивост и хъс. Но...на война като на война. Са казали едни хора. Вещицата решила, че няма да е зле и тя да попита Великия Оракул Гугъл какво знае за наемника. И това, което Гугъл и разказал така смутило нейната душа, че вещицата за пръв път усетила наличието и. Защото Гугъл и разказал, че дори и показал как само преди няколко дни воинът на Безразличната светлина абсолютно в разрез със своите пламенни твърдения, че ВСЕКИ има право да изразява висшите си сърдечни трепети чрез стихове, независимо от липсата си на талант, най-грубо и безцеремонно бил определил стиховете на една друга поетеса от едно друго кралство като бълвоч. Това така разтърсило злата вещица, че тя дълго не можела да дойде на себе си. И точно когато решила, че е крайно време да тръгне към Кралство Лилит и да поиска едно малко каренце във вестника им, чрез което да запита наемника "Що така, бе момко? Къде ти отидоха принципите и благородството?" установила, че последния брой на този същия вестник е бил иззет от всички репове и изгорен на клада. А електронните стражи на блатото писукали, че се е вмъкнал чужденец. Не след дълго вещицата намерила една бележка, закачена на прозореца на къщурката си. На пръв поглед - от наемника. В която той се изказвал привидно мило и леко хапливо. Но втория поглед, подпомогнат от електронните стражи, твърдял, че не лично наемникът е идвал в блатото, а може би самата Фея на Доброто от Кралство Лилит. Явно именно тя е била тази, която е организирала изгарянето на последния брой на "Лилитски новини" и пак тя е предприела инициатива за сключване на мир между Кралство Лилит и Смрадливото Блато. Това на злата вещица и било все едно, де. Тя си направила чай от блатни кокичета, запалила една арменска цигара и седнала пред къщурката си, загледана в блуждаещите блатни светлинки. Никога нямала да може да разбере благородниците и техните схващания за чест и достойнство. Защото не смятала нито за честно, нито за достойно това, да обясняваш на някой колко прекрасни стихове пише, с оправданието, че така го поощряваш. Защото талантът не се научава, той е дар свише и човек се ражда с него. Или без него. И какво поощряваш, всъщност? Това, как неталантливия човек се излага пред публиката? Много добронамерено, няма що. Наистина е трудно да кажеш нещо подобно на някой, наистина той би се обидил от това, но ако умее да мисли, всъщност би трябвало да благодари, че повече няма да става за смях. Както и да е. Такива били хората. Затова вещицата избягвала да общува с тях. Затваряли се сами с някакви изкуствени догми и норми, ограничавали сами и без това нищожната си свобода, робували на един ужасно странен етикет, според който се усмихвали на всеки, обсипвали го с комплименти до момента, в който му видели гърба. След което усмихнатото лице изчезвало, понякога злобата, понякога завистта, понякога и двете заедно изпълвали грейналите до преди малко очи и комплиментите се сменяли с пълни с отрова думи. Вещицата допушила цигарата си, влязла в къщурката си и отворила едно томче със стихове. Тя много обичала поезия, ще знаете.
----------- *Под чувство за хумор авторката разбира не само това, да можеш да се смееш на другите, а и на себе си. Да се смееш на чужд гръб е лесно...
Публикувано от Poesia Оfendido в 16:11
Етикети: антиеротична антипоезия
skyblueirina МаркизатА- златен минзухар
Аз съм : Драгоценни камъчета оставих : 6344 В този свят съм : Маркизата По душа съм : пазителка на тайни Думите ми в злато са... : 6415 Реверанси : 149 Довя ме вятърът тук на : 21.08.2008
Заглавие: Re: приказка написана от Poesia Оfendido Сря 28 Юли - 1:47:22
и защото не сме много, и защото знаем да чемем, ако не знаем да пишем, ако мога да си позоля коментар - леко подсмихване- на абзаца:
"Никога нямала да може да разбере благородниците и техните схващания за чест и достойнство. Защото не смятала нито за честно, нито за достойно това, да обясняваш на някой колко прекрасни стихове пише, с оправданието, че така го поощряваш. Защото талантът не се научава, той е дар свише и човек се ражда с него. Или без него. И какво поощряваш, всъщност? Това, как неталантливия човек се излага пред публиката? Много добронамерено, няма що. Наистина е трудно да кажеш нещо подобно на някой, наистина той би се обидил от това, но ако умее да мисли, всъщност би трябвало да благодари, че повече няма да става за смях."
Лично аЗ /с умишлено главно З, а не а/ гледайки и четейки мисля, че е редно да се подкрепя старанието и да се поощрява споделянето, защото както казва авторката на страницата си за антипоезия, да се пише поезия е дарба, и тя е дадена на малцина.
А злата вещица е необходима, за да има равновесие, така, че приканвам да не й се сърдят.. А феите си знаят
Гост Гост
Заглавие: Re: приказка написана от Poesia Оfendido Сря 28 Юли - 11:05:15
Много интересна приказка!
А може ли злата вещица да поясни какво по ангелите означава " силен пристъп на логорея " ... ?
Единстввено това не разбрах от приказката
Silviya_Markela лейди Слънчево зайче
Аз съм : От Запад : на Изток : Драгоценни камъчета оставих : 2919 Събраха се години : 38 След първия дъх на : 29.12.1985 В този свят съм : Светлина По душа съм : Силна Думите ми в злато са... : 3532 Реверанси : 110 Довя ме вятърът тук на : 20.02.2010
Заглавие: Re: приказка написана от Poesia Оfendido Сря 28 Юли - 22:35:32
То четенето е личен избор. Никой никого не кара насила да чете каквото и да е било.
Принцеса?!?!?!
Злобата и завистта тровят най-много онзи, който ги таи в сърцето си.
На вещицата мога само да й пожелая щастие и любов, защото явно доста й липсват. Не мога да си представя един щастлив човек да сипе толкова жлъч по някого без повод, пък било и с повод.
Аз пиша от сърце и душа. Може да не съм поетеса и това да не е поезия, но всичко, което съм написала е съкровено и истинско.
Слава?!?! Аз искам само истински неща от живота, а славата не е такова нещо.
И аз имам истински неща, и аз съм щастлива от живота, който ми се е усмихнал.
И ако ще и някой да го е яд, че такива като мен пишат, аз пак ще стихоплетствам до безкрай. Да не говорим, че сме хиляди из нета...
skyblueirina МаркизатА- златен минзухар
Аз съм : Драгоценни камъчета оставих : 6344 В този свят съм : Маркизата По душа съм : пазителка на тайни Думите ми в злато са... : 6415 Реверанси : 149 Довя ме вятърът тук на : 21.08.2008
Заглавие: Re: приказка написана от Poesia Оfendido Чет 29 Юли - 8:35:59
"пожелая щастие и любов" нека й
CAMCOH херцог Бяла сова-златен минзухар
Аз съм : Драгоценни камъчета оставих : 2712 В този свят съм : Мечтател По душа съм : Идеалист Думите ми в злато са... : 3523 Реверанси : 253 Довя ме вятърът тук на : 03.06.2009
Заглавие: Re: приказка написана от Poesia Оfendido Пет 30 Юли - 9:07:11
Аз... ъ-ъ-ъ , такова, нали... (замисля се той, поизлъсквайки ножницата на меча си), не искам да обидя някого, но коментари по отношение на Кралството и особено по отношение на Хората в него, ги възприемам и лично... И тук ми се струва, че не-добрият вкус е попрекалил (о, това е петно от онзи дракон с лошия дъх... Ще трябва да го натъркам с мас от Арктуриански птеродактил). И в тази връзка призовавам, ако някой има да каже за някого нещо, да го казва тук и сега. Иначе... (да, май ще стане с тази мас), както мама ме е учила, почвам да броя до 10, преди да се сбия...
skyblueirina МаркизатА- златен минзухар
Аз съм : Драгоценни камъчета оставих : 6344 В този свят съм : Маркизата По душа съм : пазителка на тайни Думите ми в злато са... : 6415 Реверанси : 149 Довя ме вятърът тук на : 21.08.2008
Заглавие: Re: приказка написана от Poesia Оfendido Пет 30 Юли - 9:19:40
CAMCOH написа:
И в тази връзка призовавам, ако някой има да каже за някого нещо, да го казва тук и сега. Иначе... (да, май ще стане с тази мас), както мама ме е учила, почвам да броя до 10, преди да се сбия...
това тук и сега ще е трудно поради факта, че дамата- вещица не пише сред нас.. А за останалите ни /мисля, че това е общото мнение/ е безразлично или просто любопитно, какво мисли за нас някоя си вещица.
Gentiana Dark Gothic Queen
Аз съм : От Запад : Драгоценни камъчета оставих : 6401 Събраха се години : 149 След първия дъх на : 02.11.1874 В този свят съм : КралицатА По душа съм : Нощна пеперудА Думите ми в злато са... : 6593 Реверанси : 207 Довя ме вятърът тук на : 28.06.2007
Заглавие: Re: приказка написана от Poesia Оfendido Пет 30 Юли - 13:04:46
Аз мисля, че каквото и да й отговорим, само ще й вирнем нослето повече и ще й напълним бло(К)чето с матриал за тълпата(нали казват, че тълпите обичали хляб и зрелища). Само, понеже си мисля, че сигурно хвърля от време на време по някое любопитно оченце тук(като ние не пишем там, а нали трябва да е в час и да набере още смрадливо биле за следващия си бълвоч), ще кажа това -
1. Не мисля, че е голямо геройство да се правиш на будната съвест и върл защитник на чистата и свята поезия..., ама да нямаш свое име и адрес, на който да те намерят и погледнат очи в очи, че пак да си повториш кредото(ако ти стиска, де). Всеки може да се бие в гърдите колко голям разбирач е и колко му се повдига от "анти"поезия, ама седнал удобно в столчето си пред кутията и зад щитчето на някакво си никче, което не може да се свърже с никакъв конкретен човек. Аз, когато искам да кажа нещо неприятно на някого, заставам твърдо зад думите си с име и адрес. Да заповяда и да си поговорим. И във връзка с това последното идва и 2. Ами, добре, признавам , че има хора, които не умеят да пишат тази поезия, която четем по книжките, не умеят да облекат чувствата си в строгите ризи на... да я нарека "класическата" поезия, тази, подчинена на правила и норми с брой срички и ритъм, понякога има и наистина смешни и дори противни творби, но не мисля, че начинът това да се промени, е да приковем някои, повтарям някои(защото не е по силите и на 1 вещица да излови всички такива "грешници")на площада и да ги замеряме с развалени яйца и домати. Като искате чиста поезия, мадам Уич, направете блог с правила, речници, съвети за начинаещи поети, с грижа и желание да помогнете на хората. Ние, "фалшивите" благородници имаме такава зала за обучение и справка - [You must be registered and logged in to see this link.] Но, ... по-лесно е да се хвърлят храчки и сополи анонимно, нали? Що да се потите да облагородявате "нищите духом", ъм? Я там ..., на крокодилите!
П.П. Ние не се изживяваме като ангели небесни, но уважаваме всяко човешко същество и му позволяваме да диша и да се издига. Ако поиска съвет, ще му го дадем. Във всеки човек има и добро, и лошо( и във Вас, междупрочем). Та, със здраве ....
Гост Гост
Заглавие: Re: приказка написана от Poesia Оfendido Пет 30 Юли - 20:59:46
Цялата тази сага започна вече наистина да ме натъжава.Защото много хора се почувстваха неразбрани , дори обидени...А целта е друга.Всички трябва да се обичат много и пълноценно, защото времето за това не е кой знае колко дълго. Времето за това упражнение свършва просто за миг, струва ми се.
Мисля че вещицата не е лош човек...Дори напротив.Мисля че е доста стойностен.И не ми е приятно да се напада човек, който не е сторил нищо лошо или осъдително.Аз самия разбрах тази истина в последите дни. Конфликтите са кофти.Донасят неприятни емоции, а от това никой не става по-добър.
А понеже аз самия косвено станах причина, вятърът в огнището да разпали спокойната макар и гореща жар, въпреки и да не съм искал това - дължа извиниение на всички!
Вероятно съм прекалено глупав и емоционален, реагирам първично в емоцията си без да анализирам последствията до които тя може да ме отведе.Въпреки че не съжалявам за това до къде тя ме отведе този път.
Херцоже заплахите и хапливите коментари са вече демоде.Ако имаше да се говори по темата то момента за това постоя и почака и отмина..Сега е просто след дъжд качулка.И какво ни остава освен да го приемем с подобаващо чувство за хумор и да се потопим в приказките.А аз обичам приказки.Особено когато са разказвани от вещици
Така че приканвам всички да се гушнат , да се цункат и да се наслаждават на всичко красиво в живота си , който както умее да го види и разбере.И без сръдни и цупни.
Приберете мечовете , копията прашките и харпуните..любовта и усмивките са най-силното ви оръжие.Ако толкова ви влекат битките -покажете ги на врага ! а той ще ви отговори със същите, защото обичта е огледало.та така струва ми се, обичайте се и просто погледнете егото си от високо.
Ето един поздрав за всички, от времето когато съм се разхождал прав под масата струва ми се, но така актуално и днес както и винаги..
skyblueirina МаркизатА- златен минзухар
Аз съм : Драгоценни камъчета оставих : 6344 В този свят съм : Маркизата По душа съм : пазителка на тайни Думите ми в злато са... : 6415 Реверанси : 149 Довя ме вятърът тук на : 21.08.2008
Заглавие: Re: приказка написана от Poesia Оfendido Пет 30 Юли - 21:48:47
Indifferent Suns написа:
Мисля че вещицата не е лош човек...Дори напротив....
Така че приканвам всички да се гушнат , да се цункат и да се наслаждават на всичко красиво в живота си , който както умее да го види и разбере.И без сръдни и цупни.
CAMCOH херцог Бяла сова-златен минзухар
Аз съм : Драгоценни камъчета оставих : 2712 В този свят съм : Мечтател По душа съм : Идеалист Думите ми в злато са... : 3523 Реверанси : 253 Довя ме вятърът тук на : 03.06.2009
Заглавие: Re: приказка написана от Poesia Оfendido Нед 1 Авг - 19:39:16
Аз съм съгласен с думите на Кралицата. Затова написах, че искам всеки и всичко да се каже наяве и с имената му.
И точно затова съвсем не съм наясно кой кого кога е обидил и защо, Милорд? Да не би Вие да сте вдъхновили приказката и Вас да са ви "изанализирали"? Дойдох, прочетох, написах. И нямам нищо против всички да се обичаме, целуваме и каквото там още си помислим Обаче аз харесвам Конфуций, който си помислил "Отговори на доброто с добро, а на злото - както подобава". И проблемът именно е в криенето зад някакви никове. А че се чете и тук - очевидно е.
Така че за разни "вещици" любов не давам! Пък! Тук има достатъчно хора, които я заслужават.
skyblueirina МаркизатА- златен минзухар
Аз съм : Драгоценни камъчета оставих : 6344 В този свят съм : Маркизата По душа съм : пазителка на тайни Думите ми в злато са... : 6415 Реверанси : 149 Довя ме вятърът тук на : 21.08.2008
Заглавие: Re: приказка написана от Poesia Оfendido Нед 1 Авг - 21:29:56
Поради изчерпването не темата /и думата пЪк/ я затварям. Каквото било-било. Хепи енд- повечето се целунали и прегърнали, а на останалите им става безинтересно. Мляс пЪк!
Sponsored content
Заглавие: Re: приказка написана от Poesia Оfendido