Нощта открехна
ми вратата -
почувствах топлия и дъх
в очите и потъваха
морета,
в разплакан
черен порцелан..
загърната с изстиващото
лято
косите си разплиташе
в разкош..

И като всяка
лунна
обич
към мен пристъпи боса
целуна ми
смълчана раменете
и лятната си рокля
разсъблече -
остана
само по звезди

Нощта е
моята любима
Тя с нежни устни
ме гори
превръща всяка
обич в пълнолунна
и падащите сребърни
звезди
в очите и са
капки от
сбогуване

Нощта ми
тръпнещо красива
е мое всичко -
вятър в сенокос
единствена прегръдка
в тъмнината
и като всяка черна
котка нощем
кърви под ноктите
с любов