Аз лягам
тази вечер като други
на пода
в своето антре
небето горе
по калъп е
със паяжини в жълта
плът
затискам със крака
вратата
и стъпквам нейното лице
часовникът оплезено обесен
и дюшемето твърдо
ми е гръб

***

И ето аз
лежа и слушам
в прозореца ми
счупения смях
и аз замирам в
уличната глъчка
и всяка тротоарна
стъпка
троши се като буца
пръст
и драска
по ковчега с нокти
към дъното
на моя гроб