Червени мухоморки във съня ми
на пепел стриват смръщени шамани,
едно дете си сгъва оригами
и нямам сламка, за която да се хвана...

Камък хвърлен в море нарязани коприни,
нито сламка , нито кораб нужен ни е-
хвърли се дръзко в небето, а ти земя,
пусни ни! Като хартиен жерав ще сме ние.

Небе дъждовно, мокра тръпка нежност
крилете ни ще сгърчи отмалели.
Дъждът ще се превърне в буря снежна,
къде ще се укрием с теб, къде ли?!

Неверница съм, И не вярвам! Също ти-
и не вярвай на съня. Не помниш ли ..
за сънищата си наяве, снежната ти врана?
Не ще ни спре ни зимата, нито дъжда.

И пак отвари против скръб ще бърка времето,
ще ги налива в чашките на жълти макове,
ще пием и летим. Със крак във стремето
подсвирква си нощта съня дочакала.

Нощта, с бич приспива наш'то непокорство,
когато отварата на екс изпием при зори,
моите прилепи до твойта тъмна гордост
ще са свободни, и нищо че отляво пак боли.



---------

Гео и Скай