Сага в царството на Хадес 2

- Махни, махни, отче Харалампи- тук съм по съвместителство и тази вечер ще правя компания на божите избраници. Добре че се намери тази бутилчица, та да ни събере вкупом на това благодатно място.
- Той и моичкият доста попийваше- обади се другата кака курдисана на ъгъла на масата- и си викам ха дано пукне по- бързо, та да се куртулисам, ама издържа и аз го изпреварих. Разправям им на моите комшийки: „ Като умре единият от нас, аз ще ида в Чехия при сина”. Канех се да ида да гледам внучетата, само че ме ритна магарето и взех че патладясах преди него, та сега той ще ходи в Чехия- господ да го убие дъртакът му ниедин.
- Тайнствени са делата господни, чадо- обади се поп Харалампи- никой не знае кога ще му дойде редът. Случва се и магаре да те ритне, и грип да те тръшне, а един мой колега взе че пукна баш по време на изповед, както изповядвал една грешница- вечна му памет- блага душа беше.
- Те тези изповеди някой път до там я докарват- потвърди каката от Мамульово- Той нашият поп Дончо по същия начин изповядваше, ама не пукна. Него попадията му го умори, щото беше зла и болна.
- Ако питате мене човек може да умре и от нередовно пиене- обади се четвъртият господин, който до сега мълчеше. Беше един брадясал индивид и фасонът му изглеждаше доста смачкан- Аз съм професионален шофьор. Един единствен път подкарах камиона трезвен- без да съм турил капка в устата- и това се оказа фатално. Гледам сега некролозите ми цъфнали по оградите: любим, любящ, хрисим, дори трезвеник, вечна тъга и прочее. Но само аз знам защо стана катастрофата. Защото онова лудото копеле с мерцедеса изскочи в моето платно и аз, за да го запазя завъртях рязко волана вдясно и се натресох в дървото. Ако бях както съм си в нормално състояние -тоест- на три четири ракии, хич нямаше да му цепя басма; щях да го прегазя като луда крава и сега той щеше да е тук, а не аз.
- Не се коси чадо, господ си знае работата. Явно е искал да те прибере при себе си, за да му правиш компания, защото и той сигур не обича да си пие ракията сам.
- Отче Харалампи,- обадих се аз разтревожен, защото нещо ми се изчу; някакъв глас сякаш проплака наблизо- а защо онова момиче също е при божиите избраници?
- Онази поетесата ли?- ококори се отчето- Ама тя още ли е в хладилната камера?
- Че къде може да е другаде?
- Бързо бягай да я извадиш!- викна отчето и брадата му настръхна.
- Чакай какво има!
- Нагълтала е приспивателни, щото била влюбена, но гадът забягнал и тези идиоти в интензивното веднага я помислили за умряла.
- Ама тя не е ли?
- Бързай и не питай!
Хукнах през глава и отворих камерата. Момичето беше вече заскрежено и съвсем неподвижно в сандъка , но въпреки всичко я измъкнах и я проснах на пода. Беше се вдървила като буца лед и имах чувството, че ако я изпусна да падне, ще се натроши на ледени кристали. Грабнах я както беше съвсем гола и я изтъпанчих пред компанията.
- Сега какво да я правя?
- Натрупай дрехи, парцали кашони, каквото намериш,- нареждаше безспирно поп Харалампи- сложи я да легне и разтривай, но внимавай да не потрошиш нещо! Налей и ракия в устата! Още разтривки и още ракия. Вземи расото ми, вземи от тези приятели всичките им парцали и я затрупай да не изстива повече! В банята има топла вода; пусни крана и напълни ваната! Занеси я и я натопи във водата, но внимавай- водата не трябва отначало да е много гореща; постепенно загрявай! Бързай, бързай ! Жива е още; това е онази с ник „Евридика” от поетичния сайт.
Тичах като луд насам- натам и изпълнявах нарежданията. Разтривки, масажи, ракия. Пак масажи и пак ракия. Цопнах я във водата и продължих с водни процедури. Помещението се изпълни с пара. Колко часа продължи всичко нямах представа . Постепенно започнах да се нажежавам. Приличах на теляк в турската баня. В резултат тялото и започна да става по- подвижно, ставите започнаха да се огъват, можеха да се свиват ръцете и краката, както и кръста, и шията. Вече не се страхувах, че нещо ще се потроши. Бях чувал за сърдечните масажи, дишане уста в уста и други докторски чалъми, но не беше ми се случвало да ги прилагам. Сега ми се случи. За съжаление, нямаше резултат ; нито пулс, нито дъх- нищо. Явно не съм никакъв Орфей. Върнах се ядосан и каталясал.
- Попе, мамка ти защо ме излъга, че е жива! Накара ме да съживявам труп; по мъртва е от паметника на Альоша.
Жал ми беше, все едно аз съм го уморил това момиче. Съдбата и започна да ме интересува по някакви необясними причини.
- Попе, чуваш ли, мъртва е!
Никой не ми отговори. Попът ме гледаше ядосано с мъртвите си очи и сякаш псуваше от оня свят. Цялата компания- наредени около масата както ги бях оставил мълчаха като пънове и хич не се интересуваха от моите проблеми. Съвсем мъртви.
Какво стана с одевешната словоохотливост кой знае; може би негодуваха, че им бях взел ракията. Нахлузих им криво ляво отново дрехите, защото чувствувах някакво неудобство и пак ги курдисах по столовете край масата.
Върнах се отново в банята и поднових процедурите. Каталясах съвсем. Тялото и беше вече съвсем топло като всяко живо човешко тяло, но животът не се появяваше.
Явно онова копеле Хадес имаше някакви възражения. Не я пущаше и туй- то. Много се ядосах и ревнах от гняв.
- Слушай- казвам- бе пич, това да не ти е онази Орфеевата Евридика. Това си е нашенска- българска Евридика- поетеса в литературен сайт- и мамицата ти ще разгони като дойде там. Като толкова много я искаш, вземай я- халал да ти е !..
И в гнева си и тряснах един шамар. Никога не беше ми се случвало да удрям жена и дано да не ми се случва повече. Но в същия момент нещо в погледа и помръдна – нещо в ирисите оживя. Нямаше я онази неподвижност. Разблъсках я свирепо и и налях последната доза ракия направо в гърлото като на яре. Може да е противопоказно, ама няма да и цепя басма. Да не се е тровила с онези приспивателни.
В следващата секунда тя се задави и гълтайки въздух замахна с ръка и ми завъртя великолепен шамар. Върна си го. Я виж ти! Още не дошла в съзнание, пияна като талпа и започна да ме бие. Ами сега? О-о веднага разбрах каква е работата – поетеса от литературен сайт- не напразно Хадес се уплаши и избяга. Хитро копеле.
Да си призная, ако не беше заключена вратата можеше и аз да избягам.
Отново нещо се размърда в главата ми. Дожаля ми. Винаги съм си патил от това меко сърце. Няма как да я оставя така гола и пияна във ваната; като нищо може да се удави. Хукнах да и търся дрехите и ги открих в последния шкаф. Комплект джинси и джинсово яке, маратонки, чорапогащи, бикини. Не страдам от фетишизъм, но разглеждайки бельото нещо ме чукна по темето. Лек шемет. Грабнах нещата и започнах да я преобличам. Понеже нямаше с какво да я подсуша, смъкнах собствената си риза. Малко след това момето се появи пред мен цъфнало и съвсем живичко. Само дето не можеше да се държи на краката, но няма нищо; и това ще се случи. Натрупах отново на пода парцали, дрехи, чаршафи, кашони – де каквото намеря по шкафовете и я зарових в боклуците; кой знае какви боклуци бяха; можеше и въшки да има. След малко чух равномерното и дишане. Хадес да върви на майната си; тази ще надживее и него.
Толкова бях скапан, че това ложе много ми хареса. Настаних се до нея в самия край върху парцалите и секунда след това съм заспал. В следващата секунда се събудих и видях, че в прозорчето се промъква светлина. Значи утрото е настъпило. Скоро ще започнат да пристигат. Има още нещо; какво беше то? Мисля, мисля; да- сетих се.
В чекмеджето на моргаджията бях забелязал тесте карти за белот.
Седнах на масата при мъртъвците и раздадох картите. Нагласих ги в ръцете им и карето се оформи. Когато вратата скръцна и в помещението се появи патологът с цяла група студенти аз ударих здраво валето- пика в плота на масата и изревах гръмогласно:
- Коз!!!
……………………………………………………………………………

- Ти свети Петър ли си?
- Аз съм свети Ради. Не ме ли позна?
- Познах те; защо си толкова стар?
- Ние светиите сме такива- все дърти пергиши.
- Защо нямаш брада и ореол?
- Оскубаха ми брадата в данъчното. А ореола конфискуваха в полза на държавата.
- Къде ще ме водиш?
- В кръчмата „Загубения свят”. Там има едни побъркани ангели.
- Аха, значи там е раят.
- Там е.

Р