Стих с последното изречение

Чакаща сама принцесата на кея ...
тайно си представяше двете му очи.
Времето заспа.Той се спря до нея.
Срамежливо слънцето зад облака се скри.

Срамежливо слънцето зад облака се скри.
Предсказваше с усмивка близката им среща ...
В далечината плуваха сред бурните вълни ...
Един кораб ...
и морякът бързащ за нощната си среща ...

и морякът бързащ за нощната си среща ...
и ковачът дето не спеше до зори,
и смахнатия който припява си отсреща
са хора като тебе-
от плът и кръв.Помни!

От плът и кръв.Помни!
Всичко в нас е болка ...
Душата е и Раят ни , дали ?
Не вярвам, че те има там зад блока ...

Не вярвам, че те има там зад блока ...,
но вярвам,че те има там-пред мен
и ако тичам много,много бързо
ще те настигна в утрешния ден.

ще те настигна в утрешния ден.
и с думи сладки пак ще те даря ...
но сега нощта обвива ме в плен ...
Лека нощ ... от мен и близката луна ...

Стих с последното изречение - Page 6 650269930

Стих с последното изречение - Page 6 650269930

Лека нощ ... от мен и близката луна ...
и да сънуваш ангелчета малки,
а утре пак във същата игра
ще си измислим рими-залъгалки.

П.П.Беше истинско удоволствие за мен! Стих с последното изречение - Page 6 650269930

:cunki2:

Ще си измеслим рими-залъгалки
Играта ни ще продължи.
За теб - за мен -за всички в Кралството
избягали от светските лъжи.

good

избягали от светските лъжи,
от грандоманския цинизъм на тълпата,
душите ни се гонят-стих след стих
и светло някак става във сърцата.

и светло някак става във сърцата
когато мирът на трона седи
като храстче с рози покинват цветята
до пътя пазейки наш'те мечти.

До пътя, пазейки наш'те мечти
стоеше усмихната мъничка фея.
-На нея приличаш - прошепна ми ти.
Най-вече когато така се засмееш.
И аз се усмихнах. Неволно, за теб.
В очите ти изгрева бавно изплува.
А феята тихо в тревите се скри.
И точно тогава ти ме целуна.

И точно тогава ти ме целуна.
Времото спря в синя лагуна.
Две чайки немирно над нас полетяха,
и облаци бели направиха стряха
за нас морето ще бъде завивка
а морската пяна на маса покривка.
Когато в очите ти деня се стопява
в този наш дом потъвам в забрава..

В този наш дом потъвам в забрава...
и устните ми в спомени лекичко потръпват...
Едничка обич в себе си събрала ...
душата в райха си сама престъпва ...

Душата в райха си сама престъпва ...
и по стените пише кърваво писмо.
Отново зима в коридорите настъпва.
Едно сърце тупти съвсем само.

Eдно сърце тупти съвсем само
на края на студената Вселена.
То чака шепа истинска любов
и две протегнати ръце, за да го вземат.
То чака да дочуе във безкрая
на друго някое сърце гласа.
И се надява много, много тайно,
че някога се случват чудеса...

че някога се случват чудеса...
го знаем всички.Само онзи там отрича,
но пламва тайно в него любовта
и той на себе си престава да прилича.

И той на себе си престава да прилича ...
Рисувайки сред черните акорди ...
Нотите в песни не облича ...
Героите винаги са стиснати и горди ...

Героите винаги са стиснати и горди ...,
което означава,че сценарият издиша.
Отказвам да играя такива тъпи роли
на себе си единствено желая да приличам...

На себе си единствено желая да приличам
с несъвършенства, със заблуди и мечти,
които ще ме карат да обичам,
когато знам, че най ще ме боли.

Когато знам, че най ще ме боли
си вземам шапката и си отивам.
Не роня сополи,не роня и сълзи-
на сянка яка отпочивам

На сянка яка отпочивам
под ореха на двора.
Такова ми е мързеливо!
Какво да ви говоря...

Какво да ви говоря...
Щом със себи си още споря.
И мислите ми- борови игли
забиват се в пръста ми сами.
Протяжен стон, отронен от ела
разпилява вятъра в гората ми сега.
Тънък и несигурен дори леда
ме дебне- дали ще отстоя?

Ме дебне, дали ще отстоя
на дадената неотдавна дума;
така май стана, като за беля
жабока Сънди в ареста осъмна.
Пиян кютук наместника наби
сега е там и рони той сълзи.

--------------------М
[You must be registered and logged in to see this link.]

сега е там и рони той сълзи,
но чуй, за миг поспри-
виж идва новия ти ден
когато пак човек ще си засмен wink

Когато пак ще си човек засмен,
сърцето е във кръв и плува,
във хиляди сълзи, пролети всеки ден,
а надеждата зевинаги отплува...