незабравки

Бели камъни разпръснати на пътя ти
сред които стеле се, пълзи мъгла.
Ако се спреш ще се увие по крака ти
два белега да ти остави на врата.

Незабраяй да пристигнеш. Утре,
няма да е ласкав като Днес.
Може да е топло още вътре,
но ти си вън, а мечтите са далеч.

Направо- почваш да забравяш,
къде си тръгнал, кой си и защо..
Немери си незабравка, за да незабравяш,
какво откри под старото дърво.

Незабравките са къс безкрайно езеро
и в себе си събрали са вселини.
Знаеш ли какво? Незнаеш. Все едно.
И ти навярно си човек с мисли разпилени.

И пак забрави. Загуби се отново в гора,
в която сините цветя по няколко растат.
И напомнят, и са наблизо, и остават
поникнали в река от болка и мъгла.