няма име

ти си само пясъчна фигура
изваяна от моите копнежи
милиони пъти аз те възкресявах
след хиляди сърдечни валежи

но някак чужд си и далечен
и сякаш не си част от мен
до теб лежи страхът съблечен
на мен ли го оставяш в този ден

и даже и очите ти са празни
и няма в тях дори искра
нима във нощите студени
отнемах аз от твоята топлина

не се усмихваш не говориш
и аз забравям твоя глас
не искаш даже и да спориш
когато казвам " че не те обичам аз"

ти беше моята душа от пясък
мечтите ми надеждите и любовта
сега си просто купчина пепел
която не успях да съхраня