изрисувано

Студът е хлапак със сива барета
черен перчем, протрита куртка,
навъсен, загледан след дама предвзета,
уверен, че негов е нощем града.

Неонови лампи пред него се кланят,
присветват и гаснат, щом мине в нощта.
Но най се гордее, че от ръка' му се хранят
три виелици, даже, фортуна една.

Студът е артист- рисува поляни,
безкрайни вселени и бездна една.
Той я обича, а тя съществува,
той, за жалост, не може така .

Когато е тъжен, той времето спира,
нощта разтяга се в триста лета,
а той за всеки прозорец намира
различна рисунка с много цветя.

Не пише поеми и как би успявал,
щом вгледа се в нея не пада едва,
светът се завихря и от всичко остава
изрисувано листче в протрита куртка.

[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]