Шепа сняг и сълзи

1.
Кафето ми изстина...
Застудя.
Навън вали...
Такава нежност бяла,
а чужда ми е.
Мразя зимата
и свещник става
крехкото ми тяло
с мъждукаща свещица
от копнеж,
потрепваща и гаснеща...
Магия.
Стъклата се покриват
с тънък скреж,
а в мен дълбоко
грозна болка вие.

2.
Ела и донеси ми
клонка с' сняг,
елхова клонка-
свежа и зелена.
Да ме целуне
детски спомен благ
и закръжи в екстаз
с мен цялата вселена,
разпръскваща снежинки
с весел смях,
сълзите ми в капчуци
да запеят.
Ела и дъхай
в шепите ми...
Ах...,
да ти призная
че съм слаба днес
не смея.