Зимно сбъдване

Дали прободе ме внезапно с кинжал от сребърно кокиче
или с воал ме запокити от зимни облаци менливи,
в сълзица бегла ли прокапна по профила ми на момиче,
зачерквайки нрава ми скритен на вездесъща самодива?

Дали в снежинки наваля ме - всенощни мисли ненадейни
в самотна длан за да извайвам на спомена портрета чезнещ
или бе извор белокамен и в щедростта ти чудодейна
потапях длани в унес смайващ, а капките - искряща бездна?

Приела за монета чиста възторга ти от белотата,
защото бе страстта ни вечна и не замлъкна песента ни,
кажи - дали не зографисвам днес унеса си край елхата,
тъгувайки, че си далечна прашинка в Космос запиляна?

И знам, че пак ще се намерим и съвършено ще е ново
усещането, че си близко, но без прииждаща раздяла,
защото помнещото "вчера" във ирис - океан съдбовен
ще бърза не да ни разплиска, а да ни сбъдне в тръпно цяло.

Я очень счастлива, девушки!
Спасибо вам большое!