как си- в рими ни кажи- нека и стиха да полети

как си- в рими ни кажи- нека и стиха да полети!!!!

последна глътка въздух
есента поема
проблясват
пеперудени крила
и струя светъл дим
в комин
и нежно бяла тъмнина....

и отново аз ще продължа
със звън от копита в оранта
и лозови листа отронени в косата
и мирис на цветя, на огън и позната
стара
схлупена кущурка
дом
с паяци покрит
със скъпи спомени сега обвит...

май валя ...
или пък беше песен
на някаква тревичка по роса.
Всъщност ясно е-
навън е вече есен,
отлитат птици,
махат за довиждане
с крила.
И мисля си,
че хич не го обичам
това студеното,
но нищо...
Се ла ви.
Пак мина полунощ,
на таласъмец май приличам,
но к`во да правя,
кЪт нИ ми сЪ спи?!

:-D

на луната залеза тогава посрещни
и на мен помаха с последните лъчи
а аз
усмихната небрежно
гледам: коте си играе
с кълбо от нежност

:fenka:

А моята душа проспа...
Залеза на таз луна...
Събуди ме с лъч...
СЛънцето
със свойта глъч...
И порстете ми,
че бях заспала...
Но само сънища
ме правят цяла..

отново ден
отново суша
как дошло ми е до гуша
от тази пошла суета,
а те ръмжат
но срещу вятър на вървят...
и пак копнея дъжд
и грамотевичните бури
крила на пеперуди
се разляха
в дните и нанякъде се попиляха...

В моите очи аз скрих дъжда...
Отвлякох облаците тъмни...
Но днес за туй ще съжаля,
ръцете ми не искат да са тъжни...
В ума ми... гръмотевици ехтят...
А в очите бляскави светкавици,
от мойта радост те крадат...
Усмивките- къде са тез красавици...

Защо ги скрих...
Защо ги приютих...
тези бури...
тези блудници...
на никой не прощаващи...

вчера през деня
в мене бурята вилня
и замрази изпепеленото,
отминалото, споделеното..
яростта с острите си нокти
раздра леглото- като котки
бесни впуснаха се...
приглушени нотки....
музика,
стихия,
родена толкова отдавна...
***
но луната тихичко изгря
и видях следата в нощта
в кралството е станало магия
сред милите му обитатели
отново ще се скрия
wink

:fire hearts:

а нощта бе ден
и денят бе нощ
седя потънала в разкош:
докоснах края- нежно кадифе
нереално е- държа го в ръце!!!

Може и да не е твое. Аз например днес се чувствам така:

Увяхнала сянка на репей,
листа като карти размесени.
От мъка по мене се цепи
бодливата кожа на кестена.
И локвите бавно се пълнят
със чай от отровни растения.
В очите ми кратко покълва
щастливо и зло настроение.

[You must be registered and logged in to see this link.]

И ето пак бе ден,
обикновен,
и пак отново в ярем,
опитомен
се влачеше тоз Ден протяжен
скучен, сив и леко влажен!
Но сега нощта се спуска
и с ресници
запърхват чудни хубавици..
Да сипем вино и жарава
да вървят подяволите мъка и забрава.
Със черни самодиви на нощта
ще танцувам аз до сутринта
good

[You must be registered and logged in to see this link.]

Напълно вярно, skyblueirina. Сливам двете теми.

р.

Значи тука си била.
Ти. сред многото сама.
Да танцуваш с самодиви
същества и зли и диви.
А аз ,самодива сам
кого да гушна да не знам.
Не може и не бива Бог
така да ме наказва.
Макар и сатир едноок
мен днеска ми е празник...

Седя във стая, някак си самотна,
Мислейки за чудеса,
И като че изведнъж си спомням:
"Нямам време за това."

Кълбо мечти със тъмна нотка,
Плета от чужди грехове,
И всеки миг, и всяка стотна,
Сътворявам нови светове.

време няма- вярно е уви
то необяснимо бързо е нали!
и днес отлитна като птица бяла
неразбрах кога отмина ден, година цяла?

Страх сковава Земята...
Небето безкрайно немее...
Студ замразил е душата...
За лъч топлина тя копнее...
flowers

P.S. Niamam kirilizacia, sorry vergessen

------------------
аз имам- не се притеснявай good

МОД

Но остри игли се забиват,
и в миг душата умира...
и огън и жупел разливат...
и..цяла Вселена загива...
flowers

:cunki2: Когато сам не си добре,
време не минава.
Животът сякаш спре,
не иска и не шава.
И сякаш облак от бетон
на теб се е стоварил
и с грижи цял вагон,
душата натоварил.
Тогава има лек един-
люта одринска ракия.
Стига с тези мои вини.
Налейте ми да пия...

skyblueirina написа:: време няма- вярно е уви
то необяснимо бързо е нали!
и днес отлитна като птица бяла
неразбрах кога отмина ден, година цяла?

При мен така е всеки ден
деня минута става.
Така разчетен, подреден,
до днес такъв остава.

Ден - съвсем обикновен
и даже няма да вали,
такъв иди го разбери-
ни топъл, нито пък студен,
на пръсти минал скучен ден.

Деня измъчен пак замря
и пак в нощта луна изгря
Сега отново жива съм- ще тичам
сред двора да играя досреднощ обичам как си- в рими ни кажи- нека и стиха да полети 650269930

как си- в рими ни кажи- нека и стиха да полети 650269930

Облякла съм ефирен плащ коприна
ела играй с мен ти- новата графиня!
В танци, валсове до сутринта
да уморим всяка есенна мъгла!!!

Не ви познавам мис или мадам,
но виждам, добре сте поживяли,
и не един мъжкар със името Адам
на покер смесен сте обрали.
Така вървял и върви светът
един се поти, денонщно бачка.
КЛЕОПАТРИ ДО 12 СПЯТ
И ПОСЛЕ ВЕЧЕР ДО 12 БАЧКАТ.
flowers

----------преместено----МОД

Обожание
На спомен за минала любов
детинска и неземна,
когато аз за нея бях готов
бос към ада да поема.
Когато да я видя бях готов
бос и Елбрус да изкача.
А края и не беше нов-
обожането остана си обаче.
Мария

----и това/уф/------преместено----МОД

Понякога на облък чер
светът прилича ми на мене,
подобно на митичен звер,
той иска, само взема.

Подобно на ламя
от приказка позната
отворил hearts

е уста,
да лапне и земята...

призрак сив опушен и свенлив
пак надничал е под водопада ми звънлив
пак открих следи от него в калта
питах се какво ли търси там сега?

А на мен ми е едно вампиристично,
не се затварят тези дяволски очи.
Ерато ми говори алогично,
пак иска нещо.Няма да се спи.
:blue elf:
Уви...

Една умора ме е връхлетяла.
И малко ми се плаче даже.
Луната пак над мен е спряла
Историйка да ми разкаже.
Хем ми се спи, а хем – изобщо.
И от прегръдка имам нужда :(
По дяволите тръгвам нощем...
И сутрин...трудно се събуждам (: