Водопади от сълзи...
преливат и се къпят в хиляди морета.
Толкова несбъднати мечти...
летят волни, като птици в безкрайни полета.

Аз седя отново объркана,
онемяла, заслепена от мисълта за две очи.
Докосвам без допир невидимата ти тъкан
и пак се губя във водопади от сълзи...

Безкрайността ти толкова ме плаши
и твоя измислен свят, недостижим...
И аз във теб се губя, но вървя безстрашна...
А допирът става жестоко непоносим...

А копнежите, привиснали, глухо висят в нереалност.
И в отминал стон прегърбена оставам...
...и пак плача...
Омайвам се от мириса на твоята безкрайност.

Но няма смисъл от копнежи.
Любовта ми е един мираж,
потънал в сълзливия ми водовъртеж.
И сега притихнала моля се, останала без глас...

В света ти нереален, все пак,
ще оставя своите копнежи.
Ще си ида без да те погледна...
И отново на кръстопътя на своите надежди,
за надежда ще посегна...