цената на лятото

Паднете звезди, за своята Кралица-
умиращи птици в ледена зима,
колко лета предаде за жълти парици-
избор направи: нарече ме ти непростима.

Непростимо е утрото, в което те няма,
а ти ме мислиш за мъглата над друма
и все си казваш - той е напаст голяма,
по е нетраен от ланската шума.

Ах тази ланска и шарена, дъхава шума,
която се рони в двете длани раздрани,
пазена дълго в сърцето, отровата луда,
се е сляла отдавна, знаеш, с кръвта ни.

И я пият отровата моите сънища бели,
бълнуват и падат - дъжд над класили поля
с пшеница и ръж. Умират, за миг не посмели
да докоснат със устни гордата твоя душа.

Sky и Geo