Лазурен следобед

Гори ме кожата ти с бронзов тен
по-жарко и от парещия ден,
но милостив е палавият бриз,
донесъл дъх на цвете екзотично
от буйните лиани на косите,
като послание за нещо много нежно,
което в този ден със тебе ще открием
там някъде в наситеното синьо,
където погледите гледат и не виждат
вълшебството ефирно, дето скита
по пясъка на дюните, по хоризонта,
промушва се сред пъстрите чадъри,
поспира се, оглежда се, подслушва
и провокира, провокира мойте пръсти,
коктейлна сламка смачкали чевръсто
да я захвърля, смело да се гмурна
в дълбокото, във синьото, в лазура
и плувайки до тебе да достигна,
там дето ароматът се сгъстява
в лианите ти буйни на косата,
коралът на устата провокира,
а шарфът тюркоазен ме увлича
там някъде зад дюните горещи,
където вечер слънцето заспива...
...и този сън завършил би прекрасно,
но мигар дават гларусите, с крясък
смутили негата на ленния следобед.

[You must be registered and logged in to see this link.]