Два залеза

Смрачава се над онзи връх, нали?!
Очите ни привикват с тъмнината.
Но ето че зад черните скали
избухват в огнени нюанси небесата.

Два залеза прогарят вечерта.
Разливат се в недрата на земята.
Прегръщат се над алена река
и дълго се целуват с тишината.

А после избледняват като миг,
пропуснал своето време да се случи.
И нищо, че започва да вали,
и вие под върха самотно куче.

Душата ти е някъде пред мен,
зад мен, около мен - просветва ярко.
Предчувствам те като безгрижен ден,
с усмивка в джоба и букет от лято.