Wolf Minori Повелителката на вълците
Аз съм : От Запад : Драгоценни камъчета оставих : 442 Събраха се години : 336 След първия дъх на : 12.09.1687 В този свят съм : паднал ангел По душа съм : мечтателка Думите ми в злато са... : 540 Реверанси : 18 Довя ме вятърът тук на : 26.07.2018
| Заглавие: Злият Петер (първа част) Чет 9 Авг - 0:05:36 | |
| Небето плачеше, сякаш Бог знаеше, че тази нощ ще бъде детрониран.,Светкавици раздираха тъмата, ечаха гръмотевици. Бледата луна висеше ниско в небето, сякаш правейки напразни опити да прогони тежките буреносни облаци. Селото дремеше смълчано а обитателите му се гушеха под топлите завивки без да обръщат внимание на разярените природни стихии. Само малката кръчма все още светеше, събрала в себе си най - закоравелите тамошни пияници. През изминалите десетилетия тази скромничка сграда беше станала свидетел на не едно и две сбивания.Тук се бяха отбивали и мнозина колоритни бродяги, странстващи из пътищата на Германия. Но тази вечер сред посетителите се открояваше един особено специален гост. На една малка маса в ъгъла седеше елегантен млад джентълмен, облечен по английски маниер. Компания му правеше едър брадат мъж с добродушен вид, приличащ на местен.Въпреки късния час двамата изглеждаха увлечени в интересен разговор, без да обръщат внимание на пиянските викове от съседните маси. - Значи искате да чуете някоя от нашенските страшни истории, хер Рътмор? - попита немецът. Лорд Хенри Рътмор кимна леко с глава без да си направи труда да отговори. В родината си той не се славеше със многословие и не смяташе да променя навиците си в тази част на света. - Добре сте направили, че дойдохте при мен, Ваше благородие. Казвам се Клаус Вебер , но това вече сигурно го знаете. Макар да съм прост дървар, никой в околността не умее да разказва като мен.Бог ме надарил с тази способност, за която съм му благодарен.Пък и хората се боят да говорят за тези неща, които интересуват Ваша светлост. - Нима наистина вярват в подобни суеверия?- този път не се сдържа англичанинът. Клаус впери сините си очи в своя събеседник.По лицето му се четеше смущение, дори лека обида.Смръщил чело мисли дълго, преди отново да проговори. - Ех, хер Рътмор, това не е вашия скъп Лондон, нито Берлин. Дори Кьолн не е, макар той да се намира по - близо. Ние сме прости хора . Знаем, че в градовете има учени мъже, които разбират от всичко и лекари дето умеят да церят много болести.Вярваме в тяхното съществуване, макар никой от нас да не ги е срещал.Пък какво остава за нещата, които сме виждали или чували.Лежиш си вечер на топло и слушаш как жена ти хърка.А децата спят в съседната стая.И ето изведнъж навън точно пред прозореца ти се чуват воплите на Лудата Хелга. Тя била прекрасна девойка, която се влюбила в млад благородник, който я взел със себе си и се оженил за нея.Родила му деца и заживели щастливо.След няколко години обаче той заминал на война, и никога не се върнал.Казват, че овдовялата Хелга изгубила ума си и погубила собствените си деца.Никой не знае защо го е направила, но оттогава душата и е прокълната да скита нощем по пътищата и да търси изгубените си рожби. Вярва се, че ако ги открие и тя самата ще намери покой.Знае се още, че когато я чуеш наблизо трябва да се прекръстиш а след това да не мърдаш повече, иначе тя ще разбере, че вътре има някого и може да влезе.Тогава ще отведе собствените ти деца със себе си. Сред нас имаше един старец, който дори твърдеше че веднъж на младини я е виждал. Но той не е сред живите от няколко години. Колкото до татзелврумите, кака де не вярвам в тях, когато сам съм виждал техни следи и то неведнъж? Това са едни ужасни човечета, които обитават горите.Твърди се, че когато някой закопае злато и не си го прибере докато е още жив, след като умре душата му се превръща в татзелврум и пази закопаното от чужди хора.Само роднина на татзелврума може да се приближи и да го изкопае. А Злият Петер дори не го споменаваме. Тази история си случи твърде скоро и хората все още я помня и се страхуват. Благородникът погледана едрия дървар. Думите му го бяха заинтригували.Ала германецът внезапно се умълча, сякаш усети, че е казал твърде много. Лорд Рътмор обаче беше прекарал твърде много време в подобни кръчми, разположени в най - различни части на света и отлично знаеше как да развърже езика на разказвача. На масата се появи издута кесия, която Клаус незабавно прибра. В очите му пробляснаха лукави пламъчета. - Поръчайте ни още бира ,Ваша светлост. Трудно се разказва с пресъхнало гърло. Тази история се случи по времето когато още бях хлапе а това не беше чак толкова отдавна, колкото човек би предположил. По онова време в селото ни живееше един огромен ловец на име Петер Краузе, но всички го наричаха Злия Петер, защото в цялата област не можеше да намериш по - раздразнителен и опасен мъж. На ръст беше почти колкото двама нормални мъже а за силата му се носеха какви ли не слухове. Някои дори твърдяха, че преди години удушил мечка с голи ръце.Но истинската причина хората да странят от него беше съвсем друга. Говореше се, че още на младини Петер продал душата си на Нечестивия а в замяна получил колан, който му позволявал да се превръща в едър черен вълк,винаги щом си го сложи.Именно на този загадъчен предмет се дължали както нечовешката му сила, така и ужасния му нрав. Затова хората се стараеха да си нямат работа с него откакто се помня. Но той сякаш ставаше все по - агресивен с всяка изминала година. По времето когато станах на дванадесет до такава степен беше омръзнал на всички, че лично бургмайстер Херман Краузе, който всъщност беше негов вуйчо предложи прогонването му.Излишно е да казвам, че то беше прието с всеобщо одобрение. Така Петер най - сетне ни напусна, но преди това се закани да си отмъсти. По - късно чухме, че си е направил колиба навътре в горите и заживял сам. С течение на времето започнахме да забравяме за него и сякаш живота ни стана малко по - спокоен.Изминаха цели три месеца от прогонването и дори слуховете за нечистите му сили потънаха в забрава. Но не ни било всичко да приключи така лесно ... |
|
Деандра инфанта Утринна роса-МИС ПРОЛЕТ
Аз съм : От Запад : на Изток : Драгоценни камъчета оставих : 373 Събраха се години : 42 След първия дъх на : 11.02.1982 В този свят съм : тайната любов на лорд Боримир По душа съм : the last priestess Subria Думите ми в злато са... : 333 Реверанси : 23 Довя ме вятърът тук на : 16.09.2007
| Заглавие: Re: Злият Петер (първа част) Чет 9 Авг - 12:24:26 | |
| |
|
Wolf Minori Повелителката на вълците
Аз съм : От Запад : Драгоценни камъчета оставих : 442 Събраха се години : 336 След първия дъх на : 12.09.1687 В този свят съм : паднал ангел По душа съм : мечтателка Думите ми в злато са... : 540 Реверанси : 18 Довя ме вятърът тук на : 26.07.2018
| Заглавие: Re: Злият Петер (първа част) Чет 9 Авг - 19:33:31 | |
| Благодаря.Скоро и втората част ще е готова. |
|
Sponsored content
| Заглавие: Re: Злият Петер (първа част) | |
|
|
|