утре е Вчера обърнато наопакИ

откъси от бъдещата ми книга-игра утре е Вчера обърнато наопакИ 650269930

Нещо като предговор :-)

Времето, Времето...
То никога не ни е по мярка.
Когато искаме да побърза, мързеливо изтегнато по гръб из небесните поляни издухва пух от звездни глухарчета и брои копчетата по пижамките на облаците.
А щом го помолим да спре, бяга с бързината на виторог сръндак и ни се смее.
Времето носи къси туники и обича да скитосва по покривите и лешниковите поляни. Закача се по къпинаците и в сърдитите ни мисли.
Кръпка след кръпчица превръщат туниките му в дъги – 7, 8, 9– цветни и луди.
Смях на шарено и сълзи на черно-бялото се завихрят в една приказка без край. Обелени колене и ухилена мутра. Пръчка за конче и бабино сладко от смокини.
Хайде да преброим кръпките по днешната му туника – май са 13 на брой.
Нали не сте фаталистчета и не мислите, че 13 носи нещастие?!
То си е число, както всички други....
Прилича на буквичката В, с която започва – вода, вяра, веселие и всичко...
Хайде, настанете се удобно и нека приказните историйки да започнат...

тринайсет кръпки по туниката на Времето

1 да си излюпиш бяловранчЕ
2 в пещерата на сърдитите кристалИ
3 когато мухоморките плачаТ
4 край рекичката на върбата ГърбушилкА
5 орелът, който свиреше ВивалдИ
6 за една мишчица / чай от метличинИ/
7 и колкото - толкова... / с най-упоритото магарЕ/
8 кафе от жълъди / на гости у леля РошопашкА/
9 но ако нямаш крака, не можеш да избягаШ
/ писмата на вековната мурА/ – стр. 49
10 с роклите на маестро Макк КунИ – стр. 59
11 на бала на синята мравкА – стр. 65
12 ако много се взираш в ЛунатА – стр. 73
13 вчера е Утре отразено в огледалО

първа кръпка в туниката на Времето - антрацитена
да си излюпиш бяловранчЕ

Еххх, да ти се изяйчи* бяло гардже в клана на черните гарвани значеше, че имаш проблем. Гооолям проблем... Нещо като в семейство на бели хора да се роди шоколадче. Веднага зад опашката ти плъзват шушукания, в кварталния магазин все някой „уж без да иска“ ще те клъвне и избута назад, а приятелите изведнъж се оказват мнооого заети и спират да ти идват на гости.
Та кой е чул от черно и сиво да се получи искрящо бяло?! Тук има нещо гнило, дааа - съмнителна е работата.
Но... такова бе малкото, нежно изтърсаче в семейството на антрацитено черния гарван Матео Гррре и сивата му врана Деяна, които вече си имаха три съвсем нормални и стандартни гарванета – Да́виде, Амо и Жельо... Неее, противно на това, какво би си помислил някой в дадената ситуация, Матео и Деяна бяха най- влюбените и верни птици, готови да дадат за другия и последното си перце. Сигурна съм, че и през ум не би им минало да посрамят семейното гнездо със съмнителни връзки. Само кукувицата, както знаете, снася своите яйчица в чужди гнезда. Но и тя навярно има своите причини за това – нали е жрица на Пролетта. А на жриците много неща са им забранени- никакво семейство, никакви деца... И все пак- това е друга тема.
Ние ще се върнем в гнездото на гарваните, където напук на науката генетика сладко и неустоимо чаровно зяпаше и пищеше за храна Гаргабела- малката бяла вранка на семейство Гррре. Дали бе наказание или благословия от небето този искрящо бял цвят мама Де не знаеше, но майчиното ѝ сърце искаше да вярва, че е второто и преливаше от обич и тревога когато пъхваше в розовата човчица поредното червейче или зрънце. Наоколо бе пролет и ухаеше на зелено и дъхав крушов цвят.
- Знаеш ли, Де – Матео прегърна с крило своята любима вранка – днес докато стоях и размишлявах, кацнал на големия буков пън на полянката зад къщичката на леля Рошопашка, из-под старите му корени изпълзя една странна сребристо-черна змия и ми заговори.
- Така ли? Леле! И какво искаше тази твар от теб, Тео? Направи ли ти нещо лошо? Мама казваше, че змиите са силно отровни и коварни изчадия. Също, че могат да хипнотизират жертвите си за да ги изядат.
- Не, не, мила, нищо лошо. Каза ми, че знае какво ме мъчи, но не е позор, а щастие, че ни се е излюпила бяла дъщеричка. Това било нещо мнооого специално, което не на всекиго е дадено, затова трябва да сме горди и благодарни, че точно ние сме от избраните.
Каза ми също, че ако пък толкова искаме да разберем какво и защо ни се е случило да отидем край рекичката на върбата Гърбушилка. Там на всяко първо пълнолуние в месеца долитала последната бяла драконка от Диамантените планини, много мъдра и милосърдна, която знае отговорите на всички тайни. Всеки на когото нещо му тежи отивал при нея. Тя никого не връщала.
А между другото, когато змията си отиде, леля Рошопашка се показа на балкончето си и ни покани на кафенце от жълъди. Само тя не ни обърна гръб откакто си имаме Гаргабелчето – златна душица носи тази рошла. Обещах ѝ, че ще наминем някой следобед.
- Милата леля Роши. Непременно ще я посетим тези дни.
Но забрави ли, че довечера е концерта на Далибор Орелски?! Имам нужда от малко музика, скъпи. От мнооого музика. След толкова нерви и ядове. Да си отпуснем душичките с нещо красиво.
- Не съм забравил, разбира се. Ето днес пристигнаха черният ми смокинг и новата ти вечерна рокля. Не е ли прекрасна?! Аризема ми избра и подходящи за нея сапфирени огърлица, обици и гривна. Ще отиват идеално на сините ти очички.
А между другото, къде са нашите момчета? Принцесата ни спи, а те нещо ми се губят – не дойдоха да ме гушнат, не крякат, не се бият, гра-гра-граххххх.
- Оооо, те ли... Отидоха в кристалната пещера. Долетя приятелчето им – Гаро и каза, че кристалите за нещо били сърдити.
..... *изяйчи - излюпи от яйце .....

Кралице, но кой чете днес? Дай им нещо късничко :/ иначе тук винаги ще имаш последователи утре е Вчера обърнато наопакИ 650269930

))

Ще я заровим, Маркизо, в метален саркофаг за бъдещите поколения утре е Вчера обърнато наопакИ 650269930

Нали знаете, че всичко е един голям кръговрат...- сега е времето на нечетящите, но кръгът ще се завърти и отново ще дойдат четящи. Ако загубим и вярата в това..., какво ни остава?

втора кръпка в туниката на Времето- виолетова
в пещерата на сърдитите кристалИ

Аметисти, ясписи, изумруди...- всички кристали, които искряха и пееха в Пещерата на омагьосващите сънища сега бяха тъжни и сърдити. Езерото на сбъднатите желания, затинено и посърнало, сълзеше печално и монетките по дъното му не смееха да звънтят и сбъдват желания... А защо ли?! Какво се беше случило?...
Аризема – мъглооката дриада, която се грижеше за кристалите в пещерата и събираше в съндъчета сънищата им, от 3 дни беше заминала на гости при своята приятелка Анастасия. Анаси беше русалка и си имаше шикарен коралов замък навътре сред тюркоазените, солени дълбини на морето, наречено Черно в света на хората.
Денем разкошната ѝ рибя опашка се превръщаше в стройни момичешки крачета и тогава двете нежни създания тичаха по плажа и се закачаха с човешките момчета, танцуваха и се наслаждаваха на плодови, цветни коктейли, облечени в пъстри и леки като криле на пеперуди роклички. Нощем русалката отнасяше приятелката си на малко островче, скрито от човешките очи, където дриадата заспиваше в уютната хралупеста прегръдка на вековен дъб-великан след като се набърбореха и сладко си бяха похапнали от даровете на морето...
Но да се върнем в изоставената/ макар и само за няколко дни/ пещера.
- Отчупи ми се парченце- проплака Аметистовият кристал- дори не знам къде се търколи в тъмното.
- А довечера е концертът на орела- сърдито завибрира голямата Ясписова колона – кой да подреди сцената и всичко... Ари обеща да се върне бързо, а ето- няма я. Чух, че Далибор е отменил концерта тук и ще свири на открито в каньона под Карнеоловото плато. Срамммм...
- Кой ти ка-ка-за, че ням-ма да сви-и-ри при нас?! - пребледня и зазаеква нежната Сапфирена сталактитка.
- Свраката Ивана, тя знае всички клюки в радиус от 3 километра поне наоколо. А преди малко и гарванетата на семейство Гррре надникнаха насам да питат какво става.
- Искам чай от метличини! Заболя ме главата- простена топката от Планински кристал.
- Еххх, защо си нямаме крака!- ядоса се Изумруденият кристал.
- И комплектът от Розов кварц за сватбата на таралежката Соня още не е готов. Както и брошките от Ларимар за шаферките ѝ. - загрижено промърмори сталагмитчето Тигрово око- ще се изложим, ако не изпълним поръчката в срок.
- Сраммммм....- зазвънтяха Гранатовите капчици над смълчаното езерце.
- Стига де! Какво сте се разсополили и назъбили?! - смъмриха ги острите иглички на зеления Молдавит – нашата Ари е отговорно момиче. Никога не е закъснявала с поръчка. А и тя се уморява и има право да си почине някъде далече от капризните ви мутри. Ще видите, че скоро ще си е при нас и даже ще се криете по ъглите от срам, че така я нападате сега. И вместо да си чешете кристалните езичища, я да се приведете в приличен вид! Пещерата ни е заприличала на запусната меча дупка. Ще ни посети някой и ще ни излезе име на мърляви и грозни камъни.

а продължението на моите историйки може да се прочете, ако някой иска да си го има тук -
в една книга:
[You must be registered and logged in to see this link.]
и в 2 части:
[You must be registered and logged in to see this link.]