[You must be registered and logged in to see this image.]
Почакай, ветре,
кротката вода
замръзва вече,
думите са в нея
и плачат рачета
без сълзи под леда,
а в тъмното
една тъга се смее.
Почакай, дланите ми
носят смърт и тлен
на топлото, което
бавно гасне,
по бузите ми драскаш
с лъх студен,
в кръвта ми черно биле
скришом расне.
В косата ми,
косата ми - река,
вплети листа и
нежност прокълната.
Бълбука нашта обич
в тишина
и тази музика
до болка е позната.