Фукушу. Първа глава. Сивия демон.

В миналото колибите от този тип са се използвали от бедното селско население, предимно рибари и земеделци. За да се пести място били разделяни на отделни помещения с помощта на бамбукови паравани или плъзгащи се врати, подобни на тази пред входа. Очаквах и тук да попадна на нещо подобно, но за моя изненада се сблъсках с поредната странност. Озовах се в една - единствена широка стая в която липсваха каквито и да било мебели ако не се броят множеството татами , които изцяло покриваха пода. За сметка на това върху стените беше подредена такава впечатляваща колекция от оръжия, каквато едва ли би могла да се види дори в някой музей. Освен традиционните катани и уакизаши (1) и танто (2) тук присъстваше китайският им братовчед шин - гунто както и голям брой нагинати (3), инокеши (4), къси абордажни брадви, корейски секири кобонокен (5), яри (6), манрики (7) , шурикени и още много други, някои от които непознати дори за мен.
Тъй като по всичко личеше, че ще се наложи да чакам тук докато домакинът ми най - сетне пристигне се заех да огледам по - обстойно заобикалящите ме антики. С възхищение установих, че всички са в изключително добро състояние. Изглежда някой беше отделил години и баснословни суми за да събере тези произведения на военното изкуство на едно място. Можех да се обзаложа че голяма част от тях струват значително повече от моя луксозен апартамент в Гинза (8,) . Което само по себе си ме радваше много, защото показваше огромните финансови възможности на потенциалния ми работодател. Вярвах, че ако си изиграя картите добре, може да излезе нещо. Разбира се парите не са всичко, но поне за мен имат немалко значение. В крайна сметка именно те бяха една от многобройните причини да се разделя с красивата униформа на американски морски пехотинец, която носех на младини и да еволюирам от сержант Клейтън до елитен наемен убиец.
Колкото повече време прекарвах тук, толкова повече нарастваше завистта ми към притежателя на цялото това богатство. Върху дръжката на един от китайските шин - гунто успях да различа гравиран дракон - сигурен знак, че оръжието е служило на боец от елитната императорска гвардия охранявала Забранения Град (9) . Остриетата на много от копията и брадвите бяха покрити с резки и вдлъбнатини, получени по време на битка. Колкото до мечове, почти всеки от тях притежаваше мей (печат с името и фамилния символ на майстора изковал оръжието) а под хинемасата (10) му стоеше бронзова плочка с наименованието на самия меч , доказваща че някога той e принадлежал на самурай или поне ронин.
Особено ярко се открояваше една великолепна катана, която привлече вниманието ми още от самото начало. Ръкохватката или както я наричат японците цука беше обвита в кожа от риба скат, за да не се плъзга в ръцете. Предпазителя, известен още и като цуба представляваше кръг изработен от светлосива стомана и по - широк от обичайното, което ме ме наведе на мисълта, че първият собственик на оръжието вероятно е бил едър мъж. Острието ( тошин) беше дълго около 80 сантиметра, също над средното за този вид мечове. Картината се допълваше от изящна ножница ( сая) от типа коширае, изработена от леко дърво и коприна. За мое учудване когато погледнах печата мей, установих, че нито името на майстора създал тази красота, нито личният му знак ми говорят нещо. Украсата на ръкохватката и предпазителя, както и метода на заточване подсказваха, че е кован преди малко повече от четиристотин години, което от своя страна означаваше, че вероятно е бил използван по време на легендарното сражение при Секигахара. Името Хайро но акума (11) изписано на плочката под меча може би се дължеше на необикновения цвят на предпазителя му. С цената на много усилия се удържах да не докосна това съвършено оръжие, без да предполагам, че съвсем скоро ще ми се наложи да изпитам качествата му в битка.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Бележки :
1. Уакизаши - къс меч използван в средновековна Япония. Катана и уакизаши формирали основното въоръжение на самураите известно още и като Дайшо. Главната разлика между двата меча била в дължината на острието което при катаните обикновено било около 70 см, докато при уакизаши между 30 и 60 съм. По тази причина катаната се използвала най - вече за бой на открито, докато уакизаши в закрити помещения или тесни пространства.

2. Танто - дълъг нож или малък меч употребяван от самураите като допълнение към тяхното Дайшо. Докато катана и уакизаши се носели от двете страни на пояса танто обикновено стоял в дървена ножница на гърба на война.

3. Нагината - хладно оръжие с двуметрова ръкохватка и извито острие, подобно на пиките и алебардите, но значително по - леко. Нагинатата се използвала главно от монасите - войни наречени сохеи, но самураите също прибягвали до нея при водене на конен бой.

4. Инокеши - къс кинжал носен от търговците и съпругите на самураите през средновековието. Дръжката обикновено се изработвала от дърво а дължината на острието варирала между 10 - 20 см. Името Инокеши произлиза от думата ино ( куче) , тъй като остриетата на кинжалите от този тип наподобявали по форма кучешки зъб.

5. Кобонокен - двуръчна секира използвана в някои части на съвременна Северна Корея. Теглото й достигало 10 - 12 кг, което я правело бавна и трудна за употреба откъдето идва и името Кобонокен ( костенурка). За нейно основно предимство пред останалите секири се смятала дръжката, която се изработвала от стомана също като острието, за да не може да бъде съсечена или пречупена по време на бой.

6. Яри - японско копие с дълга ръкохватка и право острие.

7. Манрики - китайско оръжие представляващо дълга верига в единия край на която има завързани две тежести предназначени за удряне на противника.

8. Гинза - един от най - известните квартали на Токио. Условно се дели на Шоя - бу ( търговска част) и Жутаку - бу ( жилищна част). Търговската част на квартала се счита за един от най - важните икономически и развлекателни центрове в страната, тъй като там се намират луксозни магазини на редица водещи търговски марки, както и много хотели, ресторанти, театри, кина и дори музеи.

9. Забранен град - укрепена част от двореца на китайските императори в центъра на Пекин. Понастоящем е със статут на дворец - музей.

10. Катанакаке - специална дървена етажерка на която се поставят хладни оръжия, предимно мечове. Известна още като хинемаса, тачима или генши.

11. Хайро но акума - Сивия демон.