Кофти ден

ПОДКОВА ЗА КЪСМЕТ

В гората припкал си сатирът Страти
от племето рогати и космати.
Започвал на ,,Шушана“ нов куплет,
но блеснала подкова там, отпред.

,,Тук някакъв табун навярно броди.
Какъв късмет, о Зевсе, ме споходи!
Ще срещна страстна нимфа още днес.
Надушвам феромони като пес.“

Но ето, че по прашната пътека
показал се, куцукайки полека,
с одряман вид кентавърът Страхил.
Извикал той: ,,Я, ти си я открил!

При мен е ситуацията гадна.
Подковата китайска е и падна.
Така се скапа целият ми ден!
Подай ми я, ще съм ти задължен!“

Отвърнал Страти: ,,О, не! Съжалявам!
Намерих си я и не си я давам.
От днес ще ми е като талисман,
че среща имам с нимфите по план.“

,,Послушай ме, кентавърката Мича,
да знаеш, че мъжагите обича.
Подковата ми ако ти дадеш,
какво е то жена, ще разбереш.

Прекрасна е, разюздана и дива.
Опашката и колко е игрива…
Косите и са буен водопад.
А как изглежда само тя отзад!“

Настръхнал Страти щом дочул за Мича.
,,Ах, работата май че се опича!“
,,Съгласен съм. Купонът ще е як!“
Страхил изчезнал в облак прахоляк.

Изсипал се смях сякаш от камбанка.
От храстите излязла нимфа Станка.
,,Е, Страти, ти безкрайно тъп си бил!
Как може да се вържеш на Страхил!?

Че тази полукранта Мича дири,
да срита похотливите сатири.
Погледне ли те – вече си прострян.
Дори бълхите ти ще идат зян.“

Несвършила тирадата си Станка
и Страти изпарил си като сянка.
,,Не, нямам – казал Ерос. – аз вина!
О, ревност, твойто име е жена!“