Аз съм сивата, мека мъгла
с блед нюанс
тюркоазена нежност
и не идвам при теб
от дъжда,
а от сън, в който
бръсваш небрежно
овехтелите жълти листа
на последните есенни рози
мъртви в' вазата,
с тънки стъбла
като пръстчета...
Май ме намрази
и ме дишаш
с погнуса, мълчиш,
блъсваш с ярост и
чупиш стъклата
на прозореца.
Вкус на хашиш
дави утрото.
Падам в тревата
и покрусена
бавно пълзя.
Като пух от
глухарчета чезна.
От небето на твойта душа
сняг вали.
Да те моля е...
тъй безполезно.
[You must be registered and logged in to see this image.]