Така ли?

Ц. и С.

В най-древни времена, когато още
не светели неони пъстри нощем,
не знаели какво е ,,Шевролет“,
дори не бил идея Интернет,

а вечер ярки греели звездите
и въздух чист са дишали гърдите,
кръстосвали са варвари безспир
първичната и дива земна шир.

В незнаен ден, подсвирквайки с устата,
си яздел бавно коня из гората
напет младеж, със поглед ясен, мил,
представящ се със името Стоил.

Той, може да се каже, се гордеел,
култура сред народите че сеел.
Бил малко разказвач, поет, певец
със меден глас, напет и хубавец.

Не щеш ли, там по същата пътечка,
насреща се задала страшна мечка.
Не била дебеланата на кеф,
сърдито тя надала грозен рев.

И много ясно – конят се подплашил.
В безумен бяг през храстите отпрашил.
Внезапен клон Стоилча изпращял
и той в несвяст в тревата се прострял.

За зла беда попаднал бил в земите,
където господарствали жените.
Войнствени, безстрашни, силни, зли,
те всичко мъжко мразели, уви.

Намерила го млада амазонка
с красивото и звучно име Цонка.
За нея бил фатален този час.
Тя в наш Стоил се влюбила от раз.

Солени сълзи почнала да рони,
че страшни били техните закони.
Те всеки мъж обричали на плен.
За донор го държали някой ден...

Използвали го първо във кревата,
а после му отрязвали главата.
Не искала тя този хубавец
да бъде бик, в последствие мъртвец.

Да го спаси, заканила се Цонка.
Все пак била безстрашна амазонка.
Решила тя: ,,Ще бъде само мой!“
Нарамила тя нашия герой.

Във тайна пещера го бързо скрила.
Внимателно цицината измила.
След як шамар внезапно се свестил
и втренчено загледал я Стоил.

Изглеждала като богиня Цонка.
Съвсем не била някоя миньонка.
Бил само мускул дългият и крак.
Почти не притежавала мустак.

С юмрука си съборила би крава.
Очите и – изгаряща жарава.
Покривали косите снажен гръб.
Не бил паднал още никой зъб.

И струна във душата му запяла.
Внезапна любовта се разгоряла.
Награбил я решително и в миг
отекнал в пещерата страстен вик.

Безкрайно дълго влюбените птички
играли на цветенца и пчелички.
На ласки се отдавали безспир,
докато изтрезнели най-подир.

При тяхното общуване първично
то тя забременяла най-логично.
Но може ли от женските очи
да скрие този факт? Ще проличи.

Не мислела, дори да си мечтае,
пред племето си да се оправдае.
Как хванала е ей тъй изведнъж?
Не бил се мяркал скоро кьорав мъж.

Нарамила лъка си и стрелите
и двамата си плюли на петите.
Вървели много, много дълги дни.
Ловувала тя зайци и сърни.

Младежът вечер свирел на лира,
докато тя му печено сервира.
Пътуването имало си край –
те стигнали в прекрасен земен рай.

Закриляли ги явно боговете.
Родило се дете – прекрасно цвете.
Приспивало със песни даже змей
и носело то името – Орфей.

Хахаха, велико!

Не е зле,

дори за шут с перце Така ли? 4117348432