Има ли любов, значи всичко е възможно

Чувало ли си, мило дете, за страната Айсиклоудия?! Сигурна съм, че не си. Защото тя е скрита от човешки очи далече и високо в царството на Вълшебните облаци, върху голям тюркоазеносин, снежен облак. Да, хладничко е в тази страна. Улиците и къщите там са от сняг и лед - студени, но много красиви. С дантели от скреж по прозорчетата и лампи - ледени висулки в блестящи, нежни цветове.... Щастливо и спокойно си живееха жителите на Айсиклоудия. Имаха Ледена кралица - хладна и прекрасна като статуетка от фин порцелан, но с добро и справедливо сърце. Главните ѝ помощници в поддържането на реда бяха Сивите вълци, синове на мъглата. Имаше си и любим бял гарван - Гражибел. Снежната птица всяка сутрин ѝ донасяше и оставяше на възглавницата най-красивото ледено цвете от далечните Аметистови планини.... Но една сутрин кралицата се събуди и на възглавницата ѝ нямаше цвете. Нямаше го и Гражибел. Какво ли се беше случило?!

- Къде, си, Гражибел? - с тревога в сърцето се питаше Кралицата.

Облече се набързо и с бързи стъпки стигна до ротондата в закритата кралска градина, любимото място на нейния гарван. Но и там го нямаше.

В това време до нея с наведена глава се приближи Големият сив вълк, водач на пазителите ѝ.

- Кралице, имам лоши новини за Вас. Преди малко получихме вест от Аметистовите планини. Вашият гарван е бил изяден от голяма снежна котка, докато е откъсвал леденото Ви цвете. Няма да се върне вече. Съжалявам.

Пребледня кралицата, хлад повя от стиснатите ѝ в юмручета пръсти, после мъката я превзе и тя се отпусна на една от скамейките в малката църквичка и сълзите ѝ закапаха.

- Недейте! Вие сте Ледената кралица - каза сивият вълк - а ледените кралици не плачат. Защото сълзите им са от лед и се чупят. Ще се нараните повече, ако продължавате да плачете. А и имам една мъничка утеха за Вас. Преди известно време Гражибел ми остави това перце - и сивият вълк поднесе на кралицата си сребърна кутийка, на дъното на която белееше нежно гарваново пухче. - Той бе умна птица и е знаел, че нещо лошо може да му се случи и колко ще страдате Вие. Знаеше колко го обичате. Затова ми предаде кутийката с перцето си да го пазя. „То е вълшебно“, ми каза Гражибел. На дъното на кутийката има листче. Там е написал какво трябва да направите.

Сломената кралица пое в напуканите си длани кутийката с последното останало ѝ от любимата птица и внимателно извади финото листче. Разгърна го и зачете.

А там пишеше:

[You must be registered and logged in to see this link.]

Тъжната кралица почувства как плахо кълнче надежда пониква в сърцето ѝ и бързо започва да расте, а сълзите ѝ пресъхват. /Знаете, солени са сълзите, дори ледените, а със сол не се поливат зелените стръкчета, били те и от надежда./

Нежно стисна малката кутийка с финото пухче и забърза към големия розов храст и неговата малка чинка. Там наистина имаше блестящо гнездо от тънки нишки, а на една неразтворена още зелена розова пъпка се люлееше мъничка червена птичка.

- Знам защо сте тук, Кралице моя. - проговори почтително птичката - Знам и, че сега нашият Гражибел се рее над нас в Небето на отлетелите птици и ни се радва. Обещавам Ви, че след 22 дни и 1 нощ и аз ще Ви зарадвам. Дайте ми перцето на Гарванчо.

Чинката пое внимателно малкото бяло пухче и го зарови под тънка зелена клонка в гнездото.

- Очаквам Ви на двадесет и третия ден да си приберете обратно щастието - изчурулика милата птичка. - Повярвайте, любовта не умира, тя е вечна. Дори и тук, в нашето ледено Кралство. А сега идете да поспите и не тъгувайте.

Бавно се изтъркаляха тези 22 дни. 2,... 10,... 15,... 20,.... 22.

Едва дочакала утрото след последната нощ Ледената кралица почти тичайки стигна до храста с рубинената чинка. И о, чудо! Какво мило чудо!!!... В кристалното гнездо чинката тихичко си пееше някаква нейна песничка, а по зелените клонки, събаряйки големите капки роса, кихайки и превъртайки се смешно подскачаше весело най-сладкото на света бяло гарванче толкова прилично на нейния Гражибел и все пак различно и по своему чаровно-прекрасно.

- Гражибел, вълшебен и грижовен мой, Гражибел - прошепна си кралицата и няколко ледени сълзици капнаха и се строшиха в краката ѝ, разпръсквайки снежни искрици. - Ти си помислил за всичко. Благодаря ти за този безценен подарък! Прекрасно е това мъниче, точно твое копие. Обещавам ти, че ще го отгледам и пазя с най-искрената си и дълбока любов. И в никакви Аметистови планини няма да го пусна и изпращам. Още повече, че преди дни през кралството мина един междуоблачен пътешественик и ми донесе вълшебно цвете. То никога не повяхва, мени цветовете си според настроението на който го докосне и стопля и радва и най-тъжните души. Ардениче. Сега радостта се завръща и с това сладко пухче. Така ще го нарека – А р д е н и ч е. Защото и най-студената душа има нужда от топлина и нежност.

И Кралицата протегна ръка, а гарванчето, накокошинено и рошаво бързо се настани в шепата й и притвори доволно очета.

- Благодаря и на теб, мила чинке - за този безценен подарък, който получих с твоята помощ. От днес ти ще бъдеш със специалния статут на първа придворна птица-грижовница. Винаги, когато ти е самотно или тъжно, можеш да долиташ в моите покои и да си пеем. А и Ардениче много ще ти се радва.

И тук идва краят на тази наша приказка, мило дете.

Най-обичам щастливите краища на вълшебните историйки. А ти?!
Има ли любов, значи всичко е възможно 2602497716

Има ли любов, значи всичко е възможно 2602497716

Вълшебно е, Кралице! Реверанс!

Има ли любов, значи всичко е възможно 85106501