На околовръстното

СТАРИТЕ ПУШКИ

Ние двете бяхме дружки.
Казваха ни стари пушки.
Не че бяхме дърти – не,
двеста знаехме и две.

Доста семпло пременени,
с устни кървавочервени,
на разклончето, до моста
ний стояхме като мостра.

Който иска – дегустира.
Сумата – за каса бира.
Две работнички пчелички
и навити сме на всички.

Позивната ми е Цвета,
знам хиляда мурафета.
Русата пък е Мадлен
и не носи сутиен.

Дрешките ни гола вода,
ала кой ти гледа мода.
Поговорката си чул,
там за скъсания чул.

Млади бяхме, апетитни,
неуморни и ездитни.
Що пожари угасихме,
колко страсти утолихме:

загорели тираджии,
други по на пет ракии,
с мерцедеси и трабанти,
дърти дядовци с тиранти.

Не остана недоволен,
всеки бе с портфейл оголен,
ама търсеха ни пак.
То човешко е – мерак.

И дойде прекрасен ден,
не за мен, а за Мадлен.
Баровец един изпадна,
на коляно й припадна.

“Искам те! Със мен ела!”
Брей, голяма будала!
Тя не мисли много, много,
две целувки, хайде сбогом...

После в джипа, облак прах,
повече не я видях.
Пуснах си една сълзица,
късметлийка е таз мръсница.

От тогава – пет години.
Рекох, някога ще мине,
някой долар да снесе...
Чух – живеела добре...

Аз пък още съм до моста,
но ошмулена съм доста.
То не бяха двама, трима...
Що народ през мене мина.

Няма ли тъй някой ден
заблуден олигофрен
да ме метне във колата...
Иска ти се май, горката!

Хайде, идвайте при Цвета!
Знам хиляда мурафета.
А цената се разбира...
Колкото за чаша бира.