Елате ни на гости

СРЕЩА ОТ ТРЕТИЯ ВИД

Вчера НЛО видях.
Честна дума, трезвен бях.
Кръгло, лъскаво, блести,
като метеор лети.
Аз от страх се заковах.
Малко се поизтървах…
Знам ли ги какъв са сой?...
Ако налетят на бой?!
И да дишам даже спрях,
слава богу – оцелях.
За съседа – не важи.
НЛО-то се снижи,
в ЗАЗ-ката му се заби,
предното стъкло разби.
Той изскочи побеснял,
с поглед див и полудял,
и ,,приветства” ги наред.
Пришълците най-напред.
Доста спомена народ,
общо целия им род.
В този миг пикира друг.
Като праснат от юмрук,
на самия тротоар,
хвръкна левият му фар.
После трети долетя
и не носеше цветя.
Пети, шести… Боже мой,
колко станаха на брой?!
Продължавах да стоя,
вече спрях да ги броя.
Млъкна и съседът клет.
Гледаше разрошен, блед,
не отронваше и стон.
Стана цял Армагедон.
Тенекии и стъкло,
и парчета НЛО.
Изведнъж – покой и мир.
Край, привърши най-подир.
Но изобщо не загрях,
за какъв върховен грях,
пришълците с яд и хъс
сложиха на ЗАЗ-а кръст.
После… всичко се разбра.
Днес съседката добра,
там на осмия етаж,
със голям семеен стаж,
сгащила съпруга скъп,
хванала го ,,на калъп”.
,,Дърт перверзник, я се виж!
С тази крава ме срамиш.
Младост аз ти подарих
и живота си затрих!”
,,С тебе, кобро, не живях.
По-добре със труп да спях.
Край фригидния ти стан,
ще замръзне и вулкан!”
И започнал лют скандал…
Кой, кому, какво е дал.
Разхвърчали се искри,
полетели вази три,
пепелникът от кристал
/той поне останал цял/.
А съседката със бяс
нещо хващала и прас!
И със пяна на уста,
през балконската врата,
тя изхвърлила на бис,
сватбения им сервиз.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Забавно

за настроението