В гората на Сбъднатите сънища

„... а после принцът предложил сърцето, двореца и целия си живот на принцесата. Тя приела и те заживели влюбени и щастливи до края на дните си.“ - Дааа, мило мое любопитно читателче, това е част от приказка. Разказва я росомахата Сани. Не знаеш какво е росомаха ли?! Ще ти обясня – малко, сладко животинче, което живее в Гората на сбъднатите сънища и разказва сериозни приказки с щастлив край. Снежинковите астрички и палавите животинки, които живеят в големите къщи-гъби под брястовете и габърите обожават да я слушат.
Ето, от розовата гъба мухоморка излетя нещо шаренко. Хммммм, хеликоптерче ли е илииии?! И кое ли е русото човече, което го е възседнало ей така, без защитни колани, без каска и смело пикира над полянката?! Явно отива при Сани. Да чуем какво ще й каже...
— Санка, Санка, Санка, вади бързо съновника на баба ти, сънувах страшен и странен сън. - високо записука човечето — Защо ли ми трябваше да заспивам по обед?! Знам си, че винаги тогава сънувам кошмари, ама на.... пусти мързел!
Снежинковите астрички затвориха уплашени цветчета, а
няколко дребни медоядчета бързо се шмугнаха в тесните си дупки под корените на лешниковите храсти.
— Спри се, Азибел, стига пищя, че изкара ангелите на всичко наоколо. Едва ли да е чак пък толкова страшно колкото го изкарваш – нежно замъмри човечето росомахата. - Хайде, слез от Флик и ела седни тук да ми разкажеш.
/Забравих да ти кажа, малко приятелче, че бабата на Сани имаше една мнооого ценна, стара книга, която остави на росомахчето си – нарича се Съновник. Какво е съновник ли?! Това е нещо, което ни разкрива какво искат да ни кажат сънищата, които се завъртат нощем в главичките ни, докато спим – понякога добри, понякога даже страшнички, както този сега на Азибел. Но, да видим за какво става думмма.../
Азибел се претъркули през глава от водното си конче-хеликоптер. Тупна в меката прегръдка на сочната маточина. Разкиха се от глухарчините пухчета, които се разлетяха от небрежното й приземяване и забърса с ръкавче нектара от снежинкови астрички, полепнал по бузите й. После се пльосна по турски край спокойно очакващата я росомаха, навря русите си къдрици в нослето й и просейки си прегръдка зашепна.... /Какво, каквооо..., не мога да я чуя... Ааааа.... май някаква голяма пеперуда Нощно пауново око е сънувала малката. Азибелките мразят пеперуди. Особено големи и нощни. За тях са нещо като върколаците за нас./
„.... и тази гадна пеперуда се пъхна под одеалцето ми и започна да ме гъделичка с пипалищата си, после изведнъж
се превърна в голяма рошава топка, уви се в завивчицата ми и започна да се смее с нарисуваната си уста, докато подскачаше нагоре-надолу из стаята ми.... иии тогава се събудих.“ - подсмърчаше човечето. - „Какво значи товааа?!“
— Хмммм, Азибел – строго се намръщи росомахата – ти отказа ли се от нощните си разходки до Полянката на манатарките и светулките, както ми обеща?! Последния път едвам те извадихме от дупката на язовчето Чори, в която беше пропаднала. Защото да сънуваш нощна пеперуда, особено през деня означава, че нямаш намерение да се отказваш от развлечения по малките часове... Е?!
— Амммииии..., азззззз... такова.... - замънка Азибелчето.
— Ясно, ясно. Няма нужда да си го признаваш, то е видно и без лупа, непослушнице. Е, затова ще сънуваш кошмари посред бял ден – да ти напомнят, че който не слуша големите и си прави каквото му хрумне, свършва зле.
— Извинявай, Санка! Знаеш колко обичам да танцувам на лунна светлина със светулчовците. А Манатарките пеят такива омайни песнички, как да им устоя и да си спя кротко далече от полянката като някоя бабичка?! Пък и нали е само по пълнолуние. Тогава и да искам трудно заспивам. Но добре деее.... Обещавам да бъда по-разумна за в бъдеще. Гушни ме! - изкриви смешно муцунка малката хитруша и затрепка с дългите си мигли.
— Ела тук, щуротийницо! - разтвори лапи с въздишка росомахата – и слушай сега новата приказка, която снощи
ми подари Вятърко. Донесъл я е чак от далечна Япония.... „....... Старецът се покатерил на черешата и я поръсил с малко пепел, пошепвайки чудотворните думи:
„Арамбоши, парамбоши, акадиномото“. И дървото в миг разцъфтяло.
— Това е чудесно! Ти накара черешата да цъфне посред зима — рекъл принцът и дал за награда на стария човек пълна торба с жълтици....... “
Даммм..., да оставим нашите герои да си споделят приказки и да намерим една свободна къща-гъба, в която да си починем до утре. Нали ни предстои Едно дълго пътуване.
Ето, там виждам отворената вратичка на една голяма Зелена мухоморка и усмихнато личице, което ни маха. Ехххх, как ми се спиииии.... А на теб?!

[You must be registered and logged in to see this link.]

Откъсче от бъдещата ми книга-игра "Две напред, една нагоре..."