Цикъл

Тик-так, шест и двайсет,
че съм на перона знай се.
Пуф-паф, иде локомотив,
диша и скърца като див.

Спира пред мен, мигá цепи,
едва отварят се врати клети.
Бавна крачка напред правя,
не бързам, мястото си зная.

Номер 76 за мен е отреден,
и вчера, и в утрешния ден.
Няма тук една изненада,
в и 23 бабата се прозява.

Ето я и познатата ми спирка,
чува се кондукторска свирка.
Всички бавничко си слизат,
на ескалатора се нанизват.

В офиса вече, чета писма,
но знам им думите до една:
Това направи, на оня нареди,
онова поправи, този уволни.

Стана време за кратък обяд,
сряда е, има супа с пачи крак.
Този път на нокът споучих,
за малко зъба си не счупих.

След тази забавна изненада
денят направо си заслужава!
Бързо на стола си се върнах
и до края на деня не мръднах.

По същия път после се прибрах
и по навик в кухнята се озовах.
Мър-мър в краката си чувам,
ей го и звяра на който робувам.

Телевизор вече силно гърми:
Това бъди, виж стари новини,
тези мрази, купи това, купи това!
И така докато на дивана заспа.

Тик-так, шест и двайсет,
че съм на пирона знай се.
Бум-туп, чу се звук,
влака чака го труп.

Трагедия човешка, лична, малка...
Влакът превърна се на катафалка! sad