Не, няма да се моля...

Далечен страшен вой... Дали е върколак?!
Или самотен вълк за любовта си плаче?!
Луна зад облаци лицето скри си пак.
Над блато с лилии мъглата тяло влачи.
Очите не отваряй. Здрачът дращи
със ноктите на хиляди заблуди
и броди Смърт в неоновите нощи.
Ще вземе всеки, който се събуди.
А аз съм будна, но не ме е страх, защото
под кожата ми ветровете са се свили
като невръстни пиленца в гнездото,
невръстни, но с могъщи, тъмни сили
и ме превръщат бавно в нощна пеперуда,
пашкулът е разкъсан и се рони,
да отлетя навярно трябва там, където
дали си жив е безразлично, общо взето...