Палачът ( немска легенда)

Тази история се случила преди няколко столетия в германското градче Менделщад. По онова време кмет бил някой си Йоханес Хинцерлман. Една сутрин гражданите му разказали, че ги е сполетяла беда. Предишната вечер градският палач така се напил , че не успял да стигне до дома си. На сутринта намерили тялото му проснато на площада и по всичко личало, че човекът е умрял от премръзване. В онези времена смъртните присъди били нещо обичайно, така че кметът трябвало да намери нов палач възможно най - бързо. Само че никой не желаел да се захване с такава тежка и опасна работа.

Но ето че един ден пред сградата на кметството застанал непознат исполин с обръсната до кожа глава, който настоявал да говори с Хинцерлман. Мъжът се представил като Ханс Ягентойфел и сам предложил да поеме задълженията на палача, ако му позволят да се засели в града. Тъй като дори не искал твърде високо заплащане за услугите си, кметът бил изкушен да приеме незабавно, но все пак решил първо да провери уменията на новодошлия. Уговорили се на следващата сутрин Ягентойфел да обезглави един осъден на смърт убиец. Ако се справел добре със задачата, щял да получи дом и определената сума.

На следващата сутрин тълпа от любопитни граждани се събрала пред ешафода още преди разсъмване в очакване на новия палач. За тяхно най - голямо удивление той се появил точно в уречения час, но без да носи маска (1). Търпеливо изчакал кметът да прочете присъдата и свещеникът да даде опрощение на осъдения, след което се заел за работа. С левия си крак притиснал тялото на жертвата към дръвника след което отсякъл главата с един - единствен удар. Дори най - старите сред зяпачите не помнели друга толкова добре изпълнена екзекуция. Така Ханс си заслужил длъжността.

Заживял в една изоставена къща, която му била предоставена. Скоро прибрал при себе си и две наскоро осиротели момичета, които да се грижат за домакинската работа. По характер бил скромен и тих човек а когато някой го заговорел обикновено отговарял учтиво, но кратко. Също така отказвал да споделя каквото и да било от миналото си. Веднъж свещеникът го порицал заради подстрижката му, но онзи само го наругал и продължил да си бръсне главата (2). Ако някой се захванел да разпитва двете прислужници за навиците на господаря им, те отговаряли, че той е съвсем обикновен човек, само дето се храни твърде малко и понякога говори на сън, сякаш го навестява кошмар (3). Но тъй като продължавал да изпълнява задълженията си все така прецизно с течение на времето хората свикнали със странностите му и го приели като един от своите.

В тези дни близо до Менделщад се издигал замъкът Менделбург, откъдето идвало и името на града. В него живеел един граф на име Лудвиг, чиято фамилия отдавна е забравена. Той водел твърде разгулен начин на живот и бързо пропилял наследствените богатства. След като се разорил графът събрал своя дружина и започнал да се изхранва чрез разбойничество. Често нападал пътуващи търговци и дори селата в околността. Стигнало се дотам, че лично юнкерът (4) , който управлявал цялата област изпратил два отряда от собствените си хора де са справят с грабителите, като се разпоредил да не оставят нито един жив. Мъжете били обучени и чудесно въоръжени, тъй че бързо открили и надвили шайката на графа. Повечето бандити загинали в битката, но сред малцината оцелели бил самият Лудвиг. За да изпълнят докрай нарежданията си победителите повели пленниците към Менделщад, който се намирал най - близо. Когато пристигнали кметът и градската стража вече били пред портите а Ханс Ягентойфел ги очаквал при ешафода с готова секира. През този ден жителите на града за пръв път видели своя палач да носи маска, но никой не можел да си обясни това явление. Когато осъдените пристигнали, екзекуторът се захванал за работа с обичайното си спокойствие и продължил така, докато не дошъл реда на граф Лудвиг. Тогава свалил маската си и проговорил:

-Ето, че отново се срещаме, братовчеде. След като ме прониза преди толкова години съвсем забрави за мен. Но ето че Нечестивия дочу молбите ми и ми даде възможност да си отмъстя. Проводи ме направо от Ада да взема душата ти.

При тези думи замахнал с брадвата и отсякъл главата на графа с един последен безупречен удар. След това просто се стопил във въздуха и никой повече не чул за него.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Бележки:

1.През средните векове се вярвало, че душите на някои особено жестоки престъпници са осъдени вечно да бродят по земята. От там идва традицията палачът да носи черна маска или качулка, за да не бъде разпознат от жертвата си и да избегне евентуалното отмъщение на нейния призрак.

2. В християнските вярвания Антихристът често е описван като плешив старец, който е сляп с лявото око, глух с лявото ухо и куца с левия си крак. Оттук е тръгнало вярването, че плешивите хора или тези, които си бръснат главите често се занимават с магьосничество.

3. Според немските предания кошмарът е невидим дух който се промъква в домовете на хората и ги души, докато спят.

4. Юнкер - немска благородническа титла.