Там край реката

КЪРСКА ЛЮБОВ

По черен път, на някакъв завой,
почти се сблъска Стойка със Станой.
На рамо тя с мотиката, с бохчата,
а момъкът пък дири си овцата.

И двама уморени, няма как,
от ранно утро не подвили крак,
раздумката им доста се проточи…
Отбиха се до горското поточе.

Тя – суха прахан, той пък – кремък мъж
и пламна там искрата изведнъж.
Щи ви спестя картината гореща,
че трябва да изпиша много нещо.

Но ето че Станой, ерген напет,
навършил скоро петдесет и пет,
видя живота си в различни краски,
за първи път усетил женски ласки.

А тази Станка бе почти мома,
че духна на мъжа си от дома.
Бе писнало и все да я пердаши,
през три села в четвъртото отпраши.

Преди година стигна до развод,
но тежък е самотният живот.
И както бе за мъжко рамо жадна,
на наш Станой тя в случая попадна.

Продума плахо: ,,Ще ли, да речеш,
в дома си, мили, да ме прибереш?“
Ала да бъде пълна тази драма,
той рече: ,,Ще попитам първо мама!“

и една усмивка!