Домашен любимец

ЦИЦЕРОН

Първи в нашия квартал,
се решихме с Мича,
купихме си папагал,
за да ни развлича.

Кръстихме го Цицерон,
да е сладкодумен,
като този свой патрон –
речовит и умен.

И наистина – от раз
чутото повтаря.
Така, с всекиго от нас,
сякаш разговаря.

Поздравяваш: ,,Добър ден!“
Той отвръща: ,,Здрасти!“
Питаш: ,,Кой е Супермен?“
Казва: ,,Ти – отчасти!“

Същи турски сериал
бичи маанета.
Явно гледал е канал
,,Пайнер“ и ,,Планета“.

Но отскоро Цицерон,
като влезе Мича,
крясва: ,,Ах, какъв балкон!
Много те обичам!“

Той съвсем не е глупак.
Имитира точно.
,,Миче, – продължава пак –
ти парче се сочно!“

А гласът му – плътен бас.
Нещо ми се стори,
братовчедът Атанас
сякаш ми говори.

Снощи връщам се у нас –
Цицерон се гътнал.
Циври Мича с пълен глас,
копче взел, че глътнал.

Истината тук горчи –
който много пее
и не знае да мълчи,
дълго не живее.

С папагала, мисля аз,
лошо се получи
и добре че в Атанас
имат само куче.