сърцето й

Скреж полегнал в голите клони
сутрин напомня за зими студени.
Потрепват врабчета. Вятър ги гони
Южен предвестник на нови промени.
В шепата крия късче от Зимата
И не ми обяснявай- била е студена!
Аз съм сърцето ѝ, тя ми е климата,
Не съм крехка сърна заблудена.
Снегът го мечтая, висулки по миглите,
Писмата от скреж по прозорците пак,
Романтичен до болка спомен в камините,
Нека догаря в среднощния мрак.
На пролет попивам в тучни ливади,
за летния сън. Намери си другар.
Виж пролетен вятър минзухара извади,
а ти си кат' камък на пътя ми стар.