Хазартно, по ръба на нощта

Изтръпват дланите...
Нима са пеперуди,
които всеки миг
от мен далеч
ще отлетят?
До твоето лице...
Със ласка груба
дали ще стресна
твоя крехък,
мъжки свят?
Когато ми е тъжно
губя вяра
и се търкалят зарове-
парченца хоризонт,
на масата хазартна.
Карма стара
е губещата.
Как ругае...
Без пардон.
И твоя дама е
разголената мисъл
за грях и нежност-
дамичка Печал.
А аз съм нервна
и късметът ми е дрипав.
Не пускат дрипльовци
в локали нощни. Жал,
разсипана по чашите с мартини,
сияе в розово.
Маслинка от Луна.
Каква Лотрекова,
май недовършена картина.
Изпивам болката...
А тази чаша ще строша.