Неразказано

Усещаш ли, че липсваш силно,
как празнината влива се във вените,
пулсира бавно и увивно.
Несподелените ни часове заспиват,
а слънцето свенливо е покрило
лъчите си с мъглата сива.

Усещаш ли, ревниво вятърът кръжи
и дърпа мокрите коси...ех...
Не ги режи, че в тях ще скрия
прекършени копнежи и мечти.
А наоколо е толко, страшно, сиво,
без смисъл времето лети.

Усещаш ли, как няма капка милост,
отровата пълзи и слива се с тялото
в копнеж, в трепет, в огнен мраз.
И какво като кинжалът е с отрова
Така красив е. А и ти отива,
а аз разливам се в мираж...

Благодаря, липсата винаги е страшно добра муза ♡☆♡

Благодаря