В очите на ехото....

В едно поле, забравено от всички,
цветята учиха се да танцуват валс,
партнират им дъждът и вятърът
самички, на есенният късен бал.

Постой, проспри и ги погледай,
в погледа ти нека да погледам аз.
Видях там бездна.Стръмен връх...
Не обещавай. Че ще е вечен този час.

Студът настъпва заедно с Мракът,
да попилеят крехките цветя,
В очите ти отронва се лавина,
очаквам я с разперени крила.

И тъмна нежност се разбива на въздишки,
от сблъсъка с парещият студ
Не плаша се, но ти пази се. Казвам ти:
в очите ми... вселени още ще горят.

Благодаря ви момичета♡