Мълчано

Нощта и днес ще е безкрайна.

И сняг едва нежно ли ще вали.

Докосване до беладоната омайна,

за да не помниш нищо ти.

В поляната премръзнала от липса

се връщам в късни нощи и мълча.

Стена висока с тръни ме огражда

А вътре тлее в жар увивната тъга.

Но искам да умеех да разказвам,

да умеех да танцувам, да вали...

И искам да умеех да подсказвам,

къде да видиш лунните следи.

Но трябва винаги да е красиво:

Горчиво минало поднесено в бокал;

неверна обич; цвете, но трънливо;

и леден гняв; отровен стар кинжал.

А исках... Пак разказвах тишината.

Разказах как умея да мълча.

Да видиш и да видя тъмнината,

да достигна дъното и пак върха.

Искам по душата ми да бродиш,

а времето да бъде някаква игра.

После като свърши да заровиш,

спомена зад задната врата.