Безсъния

По залез вятърът подсвирква песен,

И снежинките ги носи на ръце,

Застила ги в полето. И унесен,

заслушан в ритъм на едно сърце.

По залез косите ти са разпилени

в небето и полепват в тях звезди.

Нали знаеш- никак не е лесно.

Долита и ухание на зима и мечти.

По залез пада тъмната ти риза,

до кадифените желания, сатен...

През кожата ми опиумът силен влиза

и в огън се прервъща вътре в мен.

Докрай гори, като последната цигара,

която в сърцето после ще гася.

Какво като е сол в рана стара?

Жигосъла съм лилията на дланта.

След залеза остават само ветровете,

една илюзия, въздиша и копнеж.

И отеснявят ми ужасно световете.

Душата се обвива в тъмен скреж.