Самопризнание

Аз....., не ставам за принцеса,
косата ми е с цвят малинен.
Не ще да съм известна поетеса,
и погледът ми няма как да е невинен.

Принцесите са руси, нежни и добри,
а моите ръце са земни, груби.
Косите ми оплетени, облечена дори,
в рокля скъсана- нека да не те учуди.

Не очаквай да съм мила и добра,
вечер в къщи кротко да те чакам.
Вещица съм, дома ми- дивата гора.
Грешки не умея, някак да прощавам.

И с хора също ми е трудно да говоря,
ако си човек, до тебе ще мълча.
Може, ако ме попиташ с тебе да поспоря,
но мога и да ти покажа нежност от нощта.

Често ехо съм, на твоите тайни мисли,
отражение на твоя собствен свят.
И тази съм, която ме измисли...
Тишина и страст в безкраен кръговрат.

Помни- за помощ никога не моля.
Когато зла съм, то в мен думите болят.
Ако те гоня, те обичам, и без теб не мога..
Но ти няма да узнаеш, че звездите ми над теб не спят.