Врана

Пролет се разля в топла тишина,

И липсва ми снега. И ти.

Загубили се в утринна мъгла,

вълчи стъпки в твоите следи.

На рамото ми черна врана,

душата стара чопли и гълчи.

Къс по къс, рови в стара рана,

за да я излекува. Малко ще боли.

Мълчиш ми, губиш се, сърдито.

Аз те роша и вятърка съм зла.

Мълчанието ти затваря ме в мъглите,

където ще изгубя своите пера.

Проклинам те в черните си мисли,

да съм и спасение, и лек, и опиат.

И затова, че сам такава ме измисли

да ме имаш като черна врана в шарен свят.

Благодаря, момичета