Безсъници

Кълве съня ми тази нощ

със клюн на врана.

С мъглите на ноември

се завивам.

Коричка раната

от срязаното хвана.

Защо ли всеки път

съм тъй непредпазлива

и се трошат в дланта ми

стъклени копнежи?!

Боли, макар че

бързо отминава.

Ще отлети нощта,

ще дойде утро снежно,

на печката ми

чаят ще се сгрява.

Декември сънено

ще се протегне - коте,

очакващо прегръдка

и закуска.

И нека дойде ден

подреждащ се по ноти...

Макар че този сън

не иска да ме пуска.