Епизод

Звезди, звезди- безкраен свят.
Но няма нито рай, ни пъкъл…
Мълчания в миражите лежат
и всеки- сам във своя ъгъл.

Възходът среща своя крах
в отломките на неуспеха.
Несбъднат полет, свлачища и прах,
далечен фар, далечно ехо.

В руините на тих погром
се срутиха любови и безумства;
един до друг към вечния си дом
вървят гротески и триумфи.

Тъга от камък, смях от листопади,
от Лунната соната тих акорд.
Смълчан семафор, гаснещи пощади.
Мъгла. Следа от метеор…

The Last Priestess написа: