Да се догоня...

Когато съм във центъра на себе си,
рисувам кръгове от нощна светлина.
Пресичам криви улици със вечности
и спя бездомно-бяла на брега.
Тогава се откъсвам, тънкопръстова,
от крехките стебла на всички делници.
В очите на тревите съм възкръснала.
И съм поема в Облакови дневници.
Оставам по-сама от Самотата...
Но с вкус на свобода ми е жилетката.
Съшивам лист по лист душата си,
преди да е изчезнала безследно.
И цялата потъвам в центъра
на концентрично гонещи се кръгове.
Събирам се...откъсвам се...откривам се...
А после се обръщам. И си тръгвам.

To run after myself...

When I am in the middle of myself
I'm drawing circles out of the night light
crossing winding streets with infinity itself
I am sleeping homeless-white on the sea-side
Then I am tearing myself with slender fingers
out of the brittle stems of my every workday
in the eyes of the grass I resurrect and linger
cos I am a poem of a bright cloudy pray...
And I'm staying more lonely than Desolation
but my waistcoat's got the taste of the freedom
I'm sewing my soul , leaf-patchy sensation
before I found it's gone ,when I cannot see them
And all of me is sinking in the center
of some concentrically circles chasing by
I'm collecting myself , finding and tearing
then I turn around , and I'm leaving...no cry...

:graciasa: