Брегът ми шепнеше...

Брегът ми шепнеше за първо влюбване,
Целувки първи, първи път „Обичам”.
А аз го слушах чак до стъмване.
И сутрин рано пак при него тичах.

Разказваше ми той без да се спира.
Рисуваше картини за Любов,
която вечна е и нивга не умира,
дори изправена пред кръстопъти
и огньове.

Минутите течаха като пясък,
изливащ се от свитата ми шепа.
И честичко при моя бряг аз се унасях
в сънуване на нечии любовни трепети.

Веднъж реши той с мен да сподели
за свойта първа обич – слънчева сирена
със морскосини бляскави очи…
Но любовта останала несподелена.

Брегът русалката не можел да докосне,
да я прегърне, нито него - тя.
И ако имал бе сърце, то щяло да се пръсне...
„Сърце нямам, но знам какво е Любовта.”

Аз натъжих се много. И заплаках...
Сълзи закапаха от черното небе.
Тази история в мен и до днес я пазя –
за моя бряг, дето обича, а е без сърце...

Хей...знаеш ли колко е хубаво стихотворението ти?
Едно такова красиво-тъжно...И просто хубаво Брегът ми шепнеше... 650269930

Благодаря ти

:foryou:

Гео... :dew: :guuchhhh: