В зеницата на един вълшебник...

Този, който някога ще ме владее,
ще владее всички чудеса.
Ще ми подарява дъждопеене.
Слънчогледи. И дъга.
Ще направи наши всички гари
(вместо дом със каменни стени).
От гласа му ще ми става шарено.
Даже пеперудено. Почти.
Ще съм неговата думичка вълшебна,
без която заклинанието не работи.
А когато във очите му погледна,
ще се видя отразена...
Доживотно.

Into the pupil of a sorcerer...

The one who'll have me probably one day
will have and own all miracles in the existence
his gift to me will be the singing of the rain
the bright sunflowers,and a rainbow in the distance

And all train-stations he'll make to be ours
(instead of home that are built of stone walls)
his voice will make me blossom in all colours
and like a butterfly,when hearing their calls

His magical word... I will have become
without which enchantment is simply wrong
and when I look into his eyes - I will be done
because reflected I'll be there ....life-long...
:-)))