Понякога се гледам от страни.
Не се познавам. Не. Не се познавам.
Тя убеждава, даже да мълчи.
А аз, от крехкост - чак се разпилявам.
Тя е заключила духа на вятъра
в гърдите си, където е сърцето.
А аз съм стръкче минзухар в тревите
и привечер едва просветвам.
Тя казва "Искам!" и звездите се подреждат
тъй, както си е пожелала.
А аз не искам. Само си мечтая.
И ако мога - се раздавам.
Тя има власт над всичките стихии.
И нея си я пожелават мълчаливо.
А аз съм просто дъх на пеперуда.

И бързам пак във нея да се скрия...