Вкусът на вятъра,
промушил се в листата след дъжда,
напомня ми вкуса на твойте устни.
Не ги познавам, всъщност. Само знам -
докоснат ли ме леко - ще възкръсна.
Ще плъзна длан по твоето лице.
Да знам, че си наистина. И че те има.
В задъханата разпиляна тишина
ще те обичам бавно...до необяснимост.
И до безумие ще дишам твоя дъх.
И в твоя цялата ще се превръщам мълчаливо...
Сега
вкусът на вятър между клоните след дъжд
по устните ми нощно те разлива...