No_Senses-светът ми в стихове...

За мен...
Ако смиренa беше ми душата,
до днес аз нямаше да доживея.
Не щях да се преборя с самотата,
и в този свят свиреп да оцелея...

Ако студено беше ми сърцето,
аз нямаше да мога до последно да обичам.
И нямаше усмивката ми на лицето,
да бъде там,без маска да обличам.

Ако крилете ми свободни някой можеше да скърши,
аз нямаше да мога с радост да летя...
Ако със злоба някой можеше да ме довърши...
Не няма!Просто няма да се променя!

И днес успях!Усетих!Обичах просто..и спечелих!
Дарявах много-радост,щастие любов....
Не исках нищичко обратно,и намерих
във тоя свят какъв е моят зов!

А той е да обичам и да давам нежност!
Да мога със усмивка мъката да потуша....
И всяка болка да изтривам,всяка ревност....
Без мяра да раздавам своята душа!

А после нека ме боли!
Не ще да е за първи път!
Преглъщам всичките сълзи...
Неволите създадени са за да се търпят!

Познавам те

Прегръщаш ме,познавам ти ръцете-
същите са,както бяха-непокорни...
Усещам стъпките ти,от нозете,
към мене идващи във нощите ми-илюзорни...

От раз познавам устните ти меки,
горчащо сладки,парещо-студени...
Очите същите,с клепачите нелеки,
но пак безизразни...оледенели...

Познавам думите ти-винаги еднакви
заблуди са-омайващи до сляпа вяра.
И мислит ети знам,така са ми прозрачни,
измамни също....нямат мяра...

Познавам те!Не го ли осъзна накрая?!
Аз зная всеки дъх и всяка твоя стъпка...
Не трябваше ли толкоз да те опозная?!
Превърна се във преболяла тръпка!

Война

Аз чакам ножът ти в гърба ми,
все тихо,всяка вечер,щом се прибереш...
А виковете-те остават във гръдта ми,
и чакам,че грешиш,ти сам да разбереш.

С целувка бойнияти вик сподавям,
опитвам се поне да вразумя войника в моя дом,
Не,няма с нищо още да те наранявам,
когато дойде тоя ден,ще претърпиш погром...

Ще трая още дълго време,нека ме боли,
ще чакам ударите ти свирепи
ще мия раните с горчивите сълзи...
прощавам пак за тези мигове нелепи...

А моето оръжие ми е смирено,
ти даваш с бясна скорост все напред,
раняваш ме,но твоето сърце е най ранено,
аз казвам,пак,че всичко е наред...

Войната ни завинаги ще се проточи,
аз знам,не ми е нужно да повтаряш...
И знам,че мене си нарочи,
да бъда жертва,на това,че страдаш.

До днес обаче...

Вече е дошъл деня,когато,
аз вместо във плътта ти ,във душата ножа ще забия...
Сърцето ти завинаги ще е сакато,
И всяка болка колко струва ще разкрия...

Казвах,че не мога,но го сторих
беше малка победа във нашата война
Преборих се със теб,и с мене се преборих,
преборих се дори с една съдба.

Дожиждане!Не те обичам вече!
Аз никога не съм и те обичала.
Но времето ти да се промениш изтече.
Последно сбогом!Стига съм се вричала!

Гост

Поздрав за великолепния стих!!!

Веско,искрено ти благодаря за поздрава! sun

Може би

Във тебе виждам накаква промяна,
дали сама я предизвиках?!Може би...
Или пък е поредната измяна,
последната която,може би простих...

Прибира се при мене друг човек,
с ненавист ме поглежда,може би с омраза...
Животът ми и без това е тъй нелек...
За твоте грешки може би ме ти наказа?!

Забиваш садистично пръсти
във тялото ми уморено-от тревога...
Усещам в тебе помислите мръсни,
но може би да се противя не мога....

Усещам като восък парещ,
ръцете ти –убиват ме проклето,
а може би те бяха нежен полъх –галещ
всяка струна на душата и сърцето.

Очите ти свирепи днес,аз някога обичах,
тогава бяха сини,чисти ка’т роса.
Сега не мога да се осъзная на какво се вричах..
и може би на смърт обрекох любовта...

И мойто може би,достатъчно протаках..
Сега не то може би,а е нещастно отчаяние...
Не може би,наистина очите си изплаках!
Прости се с мен!Не искам никакви признания!

Прекрасна, както винаги.
Поздрави, Ира [You must be registered and logged in to see this image.]

Гео,от теб написано,звучи страхотно!Това е огромно признание за мен! :d49a:

Гост

Поздравления и от мен за стиховете. Много са силни :bravo:

Благодаря !Радвам се,че така мислиш. :sun:

[You must be registered and logged in to see this image.]