Izlastitel

Гост

Куклен театър

Завесите на кукления театър,
изплетени изцяло от тъга,
и веещия ги на север вятър,
определено не навяват чудеса.

И куклите намусени и вяли,
с сърца от прежда вместо кръв,
разбрали, че душите им са бели,
макар и да ги тегли връв.

Кукловодите лишени от усмивки,
но забавляващи милионните тълпи,
и овладели съвършено ловкото
движение за дърпане на конци.

И днес е тъжно във гримьорната,
пред сцената смехът ехти,
и театърът превърнат е в позорно
средище на живи мъртъвци.

Гост

Далия

Недей да плачеш, аз нали съм тук,
обвил ръцете си около твойта талия,
мълвящ че те обичам, но без звук.
Дори и цвете ти донесох-далия,

за да почувстваш моята любов,
за да я видиш отразена в цветовете й,
да знаеш, че със всеки изгрев нов,
единствено за теб тупти сърцето ми.

Недей да плачеш, сълзите със устни
ще пресуша от твоите страни,
ще влея пак живот в душата пуста,
ще те накарам пак да се усмихнеш.

И ако някой ден залипсвам ти отново,
във гълъб бял ще се превъплатя,
ще посея красота в света, суровия,
с крилата си ще отвея самотата.

Но ти недей да плачеш днес,
не ме ли чувстваш как до теб стоя,
и как душата ми във луд стремеж,
със твоята се слива във една.

Почувствай ме, но не с очи,
защото съм далечен, нереален,
но любовта към тебе усети,
изпратих ти я, като снежно-бяла далия.

Гост

Обещание

Далече си, но чувствам любовта ти,
изпепеляваща е като летен зной,
и като приказен халиф богата,
недаваща ми никога покой.

Голямо разстояние дели ме,
от ласките на нежните ръце,
и устните шептящи мойто име,
и свито от любов сърце.

Но вярвай ми, ще дойда да те взема,
и ще те отнеса във приказна страна,
където няма скръб стаена,
за влюбените, и за любовта.

Прекрасни стихове, Крис :fenka:
Радвам се, че се присъедини към нас .
И добре дошъл! dar

Гост

Браво!Хубави стихове!

Гост

"Любовта на деня"

Денят горещ, почти обезумял
се втурна през глава към хоризонта.
Случайно през мъглата бе съзрял,
момиче със красива, тъмна рокля.

Познаваше я. Бе видял преди
лицето й покрито със лунички.
Не,не с лунички-със звезди.
С коса със аромата на кокичета.

Научил бе и името й- Нощ,
и влюбен бе решил, че ще я има,
но опитите, даже с чужда помощ,
завършваха при утрото свенливо.

Денят-ужасно запъхтян,
загледа се към хоризонта
и пак се втурна през глава натам,
съзрял момичето с красива, тъмна рокля.

Дали Денят е закъснял,
или Нощта си е отишла рано?
Отговорът е житейски идеал:
За влюбените, милост няма.

Гост

"Кажи ми..."

Кажи ми колко много ме обичаш?
Нека видя светлината в твоя поглед,
да чуя как гласа трепти когато го изричаш,
и в този миг да осъзная, че си моя.

Кажи ми колко много днес ти липсвам?
Как само във дъжда си ме видяла.
Как само мойте стихове разкриват ти
усещането, че си истински желана.

Кажи ми колко нежно ме усещаш,
когато те погаля със очите си,
и как душата от любов простена,
при този порив. Днес, а и завинаги.

Гост

"Двойник"

Поглеждам във очите ти и виждам
пламък, идентичен с моя собствен.
Това наричам чудо нетипично:
да срещна своя идеален двойник.

Като огледало на самия мен,
провиждам в тебе мойте чувства,
амбиции, фантазии, мечти...
Със тебе никога не ми е скучно.

Дори си по-добра от мен,
запазила си свойте идеали.
В денят съвсем обикновен
ти търсиш чудеса...или ги правиш.

Придаде ми от своята увереност
и днес пак вярвам във доброто,
а думите "любов" и "чест",
отново имат място във живота ми.

Възхищавам ти се мое второ Аз,
макар и "второ" да не ти отива.
Така че нека бъдеш "първо" в този час,
пък ако искаш-може и завинаги.

Гост

Благодаря за позитивните отзиви Izlastitel 650269930

Поздрави от мен.

[You must be registered and logged in to see this image.] Ти си ги заслужаваш .

Гост

[You must be registered and logged in to see this link.]

Гост

Светлина

Сред шепота на нощно погребение,
и звук от клюнове на хищни птици,
напускащи небето с настървение,
прелитащи в умиращи зеници,

намерих своя къс надежда,
на уличен фенер в светлика,
изглеждащ сякаш непотребен,
събрал във себе си всемира.

И внася хубост в нощи уморени,
спотайващи се някъде далече,
предизвикващи всеобщо изумление,
сред сивия ни делник прозаичен.

Фенерът си, нарекох с име,
прекръстих го на моето момиче,
което с радостта си носи бремето,
на ревността с която го обичам.

Гост

***

Да бъда твоя муза не успях,
разбивах се като вълна в прибоя,
отровата изпивах като цяр,
спасение от низостната горест.

Да бъда твой поет...Ама не бях!
В усмивки плахи се укривах,
без сълзи, даже не от страх,
от щастие, от никого не искано.

Да бъда твой докрай опитвам,
но истинното винаги горчи,
в очите сълзи-истински молитви,
в последните акорди ще звучат.

Гост

Мълчание

Не говори, достатъчно направи,
мълчанието нека ме прегърне,
със думи да обвие прясната ми рана,
наместо марля, цялата във кърви.

Да бъде моята любовница,
и моята любов в живота,
да бъде зверски непреклонна,
но да е искрено жестока.

А нека с теб да помълчим,
когато трябваше, не си говорихме,
в мълчанието си да се опечалим,
да бъдем двама, но самотници.

Гост

Гост

Поклон за страхотните стихове , които пишеш!!!

Гост

Вървим

Вървим. А градове от сенки,
пробождащи очи от тъмни сгради,
огньове ледени- негреещи,
блестят от всяка естакада.

Вървим. Сред липса на природа,
и камъните ни изглеждат неестествени,
и погребален звън донесе ни пороя,
наместо ледените, животворни елипси.

Вървим. А хищниците дебнат,
притворили очите си червени,
а всичко беше толкова вълшебно...
Но как назад да върнем времето?

Вървим. И сме спокойни и безстрашни,
живота ни е низ от удоволствия,
напук на всичко в черните му краски.
Вървим. Към свободата и към щастието.

Гост

Фламенко

-Извинете, може ли едно фламенко?-
поканих дамата на танц.
А тя отпървом леко изчервена,
прие поканата. Певицата запя,

и страстен танц, под звуци на китара,
танцувахме под погледа на Господ,
и посетители с очи ни замижаваха-
фламенкото изобщо не е просто.

Не се танцува само с тяло то,
изисква искрено проникновение,
душата, ако чуе този зов,
не може да е неудовлетворена.

Но тази нощ сме само с теб,
и струнната мелодия звучи...
завъртане, сега пък пирует...
Забравих!Поканата за танц е...до зори.

Гост

Тръгвам си

Сред ледните поляни на смъртта,
където урагани се спотайват,
следа оставих-моята сълза,
отивам си, но както искам-тайно.

И стихове след мен недоизмислени,
със правописни грешки и със силен патос,
в витрината оставам-недописани.
Да ги допише някой друг във свойто лято,

защото аз съм есенен умореник,
от светска суета, копнеж за слава...
Да си поет е вече недостойно,
отивам си, без парти за раздяла.

Ще липсвам може би на някой,
но сигурен съм, ще го преживее,
простете ако можете приятели.
Животът не е тук, а мен ми се живее.

Гост

Веско, благодаря ти отново за високото мнение. Знаеш колко много го ценя. Izlastitel 581575423