Сънди тайм :)))

[You must be registered and logged in to see this link.]... rev

... не я познавах досега - ето линк към няколко [You must be registered and logged in to see this link.]... Кралице, благодаря Ви - love

...

...

Развива се, развърта се спиралата -
соколът вече губи соколаря.
Оста не стяга. Всичко се разпада.
Анархия се плисва над земята.
Плющи кръвта и дето поглед стига,
обрядът на невинността се дави.

ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ
Уилям Бътлър Йейтс

new

Анна-Мария... Горест стаена...
Спомен душата превръща в жарава.
Знаеш ли колко е пусто при мене,
моят живот как без теб продължава?

Анна-Мария... Зов или шепот
глъхнат в безкрайната нощ на всемира.
Падат звездите студени и слепи.
Мислите изход и брод не намират.

Много трудна задачка ни дадохте, кралице. Толкова време умувахме над нея, че си позволих да потърся отговора й, надявам се да е този - [You must be registered and logged in to see this link.].

Нова питанка (непростимо късно открита от мен красота):

Вдигни и ти очите си нагоре

и помоли се заедно със мене. -

Така в детинство с майка си говорех

и молехме се двете на колене.

Аз чакам в бялата венчална дреха

да дойдеш ти - сънуван и обичан, -

да бъдеш моя радост и утеха,

с цвета на младостта да те окича,

да се стопя като снежинка в огън

и на кръвта ти огъня да бъда.

О, вижда бог и моята тревога,

и моята любов - и нека съди.

И ето, звън вечерен се пророни,

пътеката пребули снежна мрежа

и ледени цветя, листа и клони

по здрачните стъкла изплете скрежът.

Вземи ме - с мойта обич всеотдайна

и с моя дар безценен и безимен.

И даже ако смърт е в тази тайна,

тогава пак вземи ме - умъртви ме.

"Невяста"-Елисавета Багряна

Сънди тайм :))) - Page 2 650269930

а ето и моята задачка за Вас:

Тази вечер ще си легнеш рано,
но до късно няма да заспиш.
Дълго ще разчиташ по тавана
туй, което трябва да решиш.
Ще се ровиш в спомени и дати,
ще възкръсваш трепети и дни
и ще трупаш мълком във блюдата
на сърдечните везни:
радостта - и първото страдание,
верността - и нейните въжа,
ласките - и първата досада,
клетвите - и първата лъжа.
Ще претегляш, ще сравняваш скритом
устните ми с нечия уста,
нечии очи - с очите ми,
силата - със нежността...
После ще объркаш всичко и наслуки
ще запълваш слепите блюда:
ще поставиш любовта при скуката,
навика - при любовта...
Страшно ще ти е да се събудиш -
по-добре е да не спиш:
да си идеш - ще ти бъде трудно,
да се върнеш - ще се унижиш.

Стефан Цанев и неговите ВЕЗНИ

Сънди тайм :))) - Page 2 650269930

При всички премеждия, каквито да бяха,
той от нищо и никого не бе чувствал уплаха -
беше храбър наистина,
така че, когато
В една хубава сутрин
му се стори, че вижда
нещо отвън
той каза си: "Нищо!
навярно е сън!"

Валери-Петровият превод на Жак Превер.

:tra la la: :tra la la: :tra la la:

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?

Хм, явно нямаме други почитатели на Дамян Дамянов под покрива на замъка Отговорът е [You must be registered and logged in to see this link.]

Нова питанка:

Отдавна подозирам принца
от приказките -
в демагогия.
Не се преструвай на единствен.
Отдавна зная, че сте много.
Поединично и погрупово
илюзиите
лягат ничком.
Сбогувам се и с тях.
От упор.
Аз мога да прежаля всичко.
Кажи, че няма вече Истина.
Не бой се.
Няма и да охна.
Отдавна не кърви неистово
сърцето,
голо като охлюв.

ммммммммм

Миряна Башева, която е просто невероятна!

На устната ти - капчица солена.
Не я докосвай с трепнала ръка,
защото всяка капка е вселена.
Начало е на бъдеща река.

А аз я гледам с поглед жаден.
Да я изпия... Но не съм готов
да я погубя и да страдам
от нова, неочаквана любов.

Пропуснат, този миг ще се изгуби,
като ранена птица ще кръжи.
Ще се разминем в делниците груби
и цялата вселена ще тъжи.

Иван Вълев??? или греша??? много красив стих Сънди тайм :))) - Page 2 650269930

ами това, ако позволите...
Разкъсай дрехите над дивата ми кръв.
Пусни я да пулсира страстно, лудо.
Вържи сърцето с думи-тънка връв,
по-здрава от стомана. Просто чудо.
Не ми показвай слабост. Забрави
това, което с другите минава.
За мене други чувства събери
в букет отровен. Да опиянява.
Главата ти е празна. Там цъфти
нирваната на черната ми нежност.
Отдай ú се. За всичко забрави.
Да бъдеш мой, е просто неизбежно.

Хммм.... Маркизо wink

Нашата Кралица? "Черна нежност "
affraid

"Но ти заспа!…А тъй ми е студено!…
Туй приказно момиче - где е то?
То стоплило разбойника, а мене
ти никога не стопли тъй! Защо?"

Дамян Дамянов, разбира се :spi spi:

И нещо много, много любимо:

Има хора - обичат, а то на омраза прилича;
има други - чиято любов е едно безразличие;
има трети - при тях любовта се превръща на обич накрая,
и четвърти - уж любят, а обич какво е не знаят.

Любовта у едни е подплашено зайче - изгаря
в светла клопка пред двата
насочени гибелно фара;
а у друг любовта - на ранена лъвица прилича
и се вдига да стъпче
тъкмо този, когото обича .

Има обич-пилот,
който хвърля барутни товари
над любимия град.
И оставя след нея - пожари .
Има обич -радар -
сочи пътя в мъгливата вечер,
тя е верен другар
и те води, макар от далече.

Гьорг Шомйо

От мен нещо лесно:

Здравей, чаша! Ний пак сме сами!
От кръвта ми по-скъпо и мило —
в тебе слънчево чудо шуми,
скръбно образа мой отразило.. .

Няма топлите черни очи.. .
Празна крайната маса остава!
Не тъгувай, сърце. .. замълчи!
Нищо пулса ти не заслужава!

Моя "Тъжна неделя", ридай!. . .
Вечер моя, черней като гарван!
За мен всяко начало е край —
не зова. .. не очаквам.. . не вярвам!.

Надалеч ще заглъхна без вест
като твоята песен, Лозане!
Надалеч ще замина злочест,
само орехът тук ще остане. . .

Няма истина!. . . Няма лъжа! —
Тежи само небе свечерено.
Нито се радвам, нито тъжа —
тишина. . . самота. . . и студено.

Пеньо Пенев "Тъжна неделя"

"И Дявола млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен,
и пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен."

"Приказка за честта" от Христо Смирненски
Ди- улучи ме - тази ми е слабост Сънди тайм :))) - Page 2 650269930

дано не се повтарям, но това много ме грабна-

Ето ме днес съвършено разлистена.
Дяволска сила във жеста ми свети.
А във очите ми тайни и истини
врат като билки в магични котлета.

Хмм.. и на мен Маркизо
Петя Дубарова? "Ето ме днес съвършено разлистена"

"Ето ме днес съвършено разлистена.
Дяволска сила във жеста ми свети.
А във очите ми тайни и истини
врат като билки в магични котлета.

Дълго пих кръв от зелени насекоми.
Живо месо от издъхващо птиче
ядох. Предсказвах. На длан гледах всекиму,
за да добия сърце дяволиче.

После презрях и магии, и измислици.
Стига съм търсила - казах - наслуки.
И пожелах да ми станат орисници
всичките живи човешки науки.

Не за да бъда всевластна незнайница,
нито с човешки съдби да играя,
а да гребете от мене и никога
да не ме изгребете докрая!"

merci

"Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.

И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее. "

[i]Евтим Евтимов Сънди тайм :))) - Page 2 529776

А този на кого е: passion

Вече сто години те сънувам.
От кошмарите съм побеляла.
Вещицата хищно те целува.
Сякаш, че не спя, а съм умряла.
Ти — до нея — силен, ненаситен.
Седмото небе ти е подвластно.
Щеше да е страшно за очите
всичко туй — ако не бе прекрасно.
Гледах ви и знаех, че не мога
да достигна женския й блясък.
Прекалено плашена със Бога —
значи — зле възпитана във ласки.

Трилогия - Камелия Кондова
и по-конкретно 2 част- Монолог на спящата царкиня Сънди тайм :))) - Page 2 650269930

а ето и останалите защото са ценни, Сънди тайм :))) - Page 2 2689049450

Phibi

Монолог на вещицата

Вечерта въобще не беше синя.
Нямаше цветя и пеперуди.
Аз замествах спящата царкиня
до деня, във който се събуди.

Принцът беше жаден да обича,
а пък тя — безпаметно заспала.
Тъй че се престорих на момиче.
Лесно е — с една магия бяла.

Черните магии ги забравих,
във мига, когато ме погледна.
Знаех — сто години ми остават.
Знаех, че ще бъда предпоследна.

Изведнъж ще ме разлюби, знаех.
И не бих могла да го опазя.
Можех да го удуша накрая,
но ми свърши всичката омраза.

Укротих се. Е, така да бъде!
Да отива и да я целува.

А сега принцесата ме съди,
че мъжът й нощем ме сънувал...
******
Монолог на принца

Не можах от грях да се опазя.
Много бяха тези сто години.
А мъжът на вещицата казва,
че била тя спящата царкиня.

А жена ми — вещица. О, Боже!
Значи — той жена ми е прегръщал.
Значи е докосвал тази кожа.
Може да е било в тази къща.

А пък аз — с жена му. И умирах
от дъха на хала ожадняла.
Беше страшно — огнено красива.
Всичко друго, ама не заспала.

Двамата, измамени по мъжки,
май ще трябва тъжно да си кажем:
двете са били едно и също.

А пък ние — клонче от пейзажа.

Rolling Eyes

"И в този шум и трясък на машини
ще трябва непременно да крещиш,
да могат думите разбрано да преминат
пространството, което ни дели."
Кръстосани задъхани тръби!
Кръстосани задъхани съдби!
И аз вървя сред тях и се препъвам.
Усещам в миг, че целият потъвам
Във хаоса от гласове и грохот!
Епохо,
Ти, която ме доведе тук,
Гърмиш сега със парния си чук
По мисълта ми, както в наковалня!
И се стопяват думите банални
От вестници, плакати и екрани.
Във тоя светъл огън барабанен
Аз гледам не грамадните мотори,
Аз търся не процента в диаграмата -
Аз търся живите ти хора.
Това е драмата!
***

"И в този шум и трясък на машини
ще трябва непременно да крещиш,
да могат думите разбрано да преминат
пространството, което ни дели."
Никола Вапцаров

"Завод" Дамян Дамянов

"Ще помня даже... даже номера на влака
и стъпканото малко цвете на перона...
Но нищо, че очите ми са пак разплакани -
устата ми ни зов, ни прошка ще пророни."

За този ден-далеч да бъде той!-
когато почнат първите досади,
и мойте недостатъци безброй
пред своя съд разсъдъкът извади;
за този ден,когато,без да спреш,
със хладен взор ще минеш покрай мен ти,
и любовта ,загубила летеж,
ще почне да претегля аргументи;
за този ден се готвя отсега
и свойто недостойнство ти признавам,
и вдигнал длан,заклевам се с тъга,
че твоята страна ще защитавам:

ти прав ще си да бъдеш с мен суров,
аз-крив,да искам твоята любов.

Кате, твоя цитат е от сонетите на Шекспир

Ще се върне ли оня април
при зелената горска пътека,
зад дървото на спомена скрил
първа радост, но радост навеки.

Ще се върне ли, като преди,
да протегне ръцете ни чисти.
Hад пътеката падат звезди
като първите есенни листи.

ТОВА Е
Евтим Евтимов Из "Горчиво вино"

ААА КАКВО СТАНА С ЖАБОКА СЪНДИ? ИЗЯДОХА ГО щЪРКЕЛИТЕ И ЗАНЕМАРИХМЕ ИГРАТА В НЕГОВА ЧЕСТ. АМА ОБРАЗ. ХАХ!

ВИЕ СТЕ- КОЕ И НА КОГО Е ЕДНОИМЕННОТО:

*******
ако остана след погромите, разбира се,
като окъсан рибен буквар
модел хиляда осемстотин и четирийсе.

Тъй както малките деца разлистват
и почват със картинките от края,
така и мене днеска ми се иска
за бъдещето да си помечтая.

Защо пък не? – В мечтите няма цензура,
мечтите греят с синкава прозрачност.
А по-добре е да подгониш вятъра,
отколкото да седнеш и да плачеш.

Ще бъда стар, ще бъда много стар...
Вапцаров
Сънди тайм :))) - Page 2 650269930

В нашето време на трезвост
и на разумни неща
стана съвсем неуместно
да повървиш във нощта

покрай морето издраскано,
жълто от лунния лък,
да разговаряш със пясъка
и да подскачаш във кръг.

П.П. Верно липсва Сънди, имаше неотразимо присъствие Question

Недялко Йорданов

В дланите ми каца слънцето червено -
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.

great

Ерцхерцогиньо,страхотен избор Сънди тайм :))) - Page 2 69253

ДА СЪМ СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ

В дланите ми каца слънцето червено -
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."

Аз искам, щом издъхна уморена,
то - слънцето - със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.

Петя Дубарова

Затварям пламнали очи,
ала напразно-няма сън;
не мозък,а олово сякаш
в разяден череп се разлива...
Възглавието-камък същи,
леглото тръне и коприва.

И през прозореца мъглив,
из вечерния здрач далеко
блуждае погед :по небето,
разгонени от буйни вихри,
в безреда облаците бягат.
И струва ми се,че долавям
изпод небесни широти
от някаква зловеща песен
сподавен тътен да ехти.

Не ми отстъпвате, контесо - прекрасния Яворов! rose

Друга голяма слабост:

И виждам те унесена в мечти
за мен, подпряла чело на ръцете...
Во стаичката пръска аромат
от теб оставената китка цвете.